Лира Литературно-рекламна Агенция
Сава Славчев
След „Мръсна хаванска история” и „Кралят на Хавана” ето и последната публикувана на български книга на Педро Хуан Гутиерес – „Тропическо животно”.
За онези, които познават автора, изненади няма: ¾ секс, грубост, ексхибиционизъм, мръсотия и перверзии. Но докато в първите две книги имаше и много болка, бедност, отчаяние, принуда и оцеляване – все неща, които те отдалечават на светлинни години от желанието ти да гледаш прекрасните залези на Карибите, в Тропическо животно” болката и отчаянието присъстват в съвсем малка степен. В тази книга Гутиерес продължава да говори за себе си /независимо от уговорката в началото, че „всяка прилика с истински обстоятелства и личности е пълно съвпадение”/ като разказва живота си и отношението си към света. Гутиерес няма въображение. Никакво. Той е груб натуралист, не би могъл да опише нещо несъществуващо, той е първичен и брутален, абсолютно хахав кубинец, обсебен от секса и от животинското у себе си и у хората. С единствената разлика, че не го крие: „Трябва само да седна да пиша. Да пиша с вътрешностите и с червата. Да изцапам хартията с кръв и слюнка, с лайна и урина, със сополи и сълзи.”
Иначе стилът е му съвсем семпъл, синтаксисът – прост, изреченията – къси, езикът – разговорен. Смятам, че дори заглавието е честно – не мисля, че би могъл да кръсти романа си по друг начин.
Цикълът „Сентро Хавана” тук
