Читателите често негодуват и се чудят защо на книгите им отнема толкова много време да се появят в книжарниците. Макс Бари описва процеса на написване и публикуване на книга в своя блог maxbarry.com. Той е австралийски писател, автор на романа „Machine Man”, както и на други книги. В блога си публикува текстове за писателска дейност, маркетинг и политика. Ето и как той описва процеса около публикуването на книга:
Месец 1
Авторът и редакторът си разменят имейли, в които обясняват колко са доволни да работят заедно. Редакторът прави комплименти на ръкописа/черновата на автора, но изпраща и списък с неща, които, според него, ще направят книгата много, много по-добра.
Месеци 2-4
Авторът пренаписва текста. Колко време отнема това зависи от това колко поправки са направени от редактора. Може дори да отнеме 6 месеца или дори година. Авторите не са доволни от това, но редактор, който казва „Така си е добре”, очевидно не разбира от работата си. Отделът по арт оформление започва да работи върху корицата.
Месеци 5-6
Редакторът одобрява пренаписания материал и го споделя с хората, отговарящи за продажбите и арт оформлението. Авторът и редакторът започват да търсят някой, който да направи PR на книгата. Очевидно, още няма ревюта, но някой трябва каже „страхотно, невероятно”. Обикновено е друг автор.
След това техническият редактор отпечатва определен брой копия, които се отбелязват по специфичен начин, за да са уникални и да не могат да се разпространяват. Редакторът изпраща готовата корица на автора, обикновено с посланието: „всички много я харесват”. Авторът съответно одобрява или не.
В предпечата се правят последните оформления – разстояние, шрифт, размер и форма на заглавията на главите и т.н. Авторът се обяснява, че правописните и граматически грешки всъщност са част от неговия стил. Правят се планове за публикуването и се уточняват дати.
Месеци 7-8
Готовите работни копия се преглеждат от едни хора, които аз никога не срещам. Те прочитат всичко, слагат поправки, изпращат копието на мен (автора), аз поправям техните неща и така няколко пъти.
Отпечатват се предварителните копия. Те не са като крайния вариант, но са близо. Те са за автори на ревюта и различни промоции. Авторът вижда ужасни грешки, които по някаква причина до момента са незабелязани. Взимат се мерки, за да бъдат поправени.
След това се свързва с преводачи от чуждестранни издателства. Те искат обяснения за странния избор на думи. Възможно е книгата в други страни да бъде публикувана много по-късно, дори с години.
Развива се евентуално електронна и аудио версия.
Месеци 9-10
Издателят се свързва с веригите книжарници, с които работи, за да се уточни начина на продаване, излагането на книгата на рафовете и други подобни неща. Уточняват се маркетинговите въпроси. Говори се с различни издания, вестници, сайтове и други, които искат да пишат за книгата.
Започват да се появяват първите ревюта. Те се препращат към автора, освен ако не са лоши.
Електронната версия се прави от уникалните копия, за които говорих по-рано. Поради страхове от пиратство, е-версията не може да се види от никой, дори от автора, преди да излезе в продажба.
Месеци 11-13
Започват да идват повече ревюта. Авторът, прекарал последните 2-3 години сам с компютъра, дава интервюта или пише за себе си. Появяват се признаци за бъдещи психически проблеми. Издателят прави всичко възможно на точното място в точното време да има копия от вече крайния вариант на книгата.
Когато книгата е официално издадена, авторът взима метрото до близката книжарница. Често открива, че те не продават книгата му. Обажда се на агента си, за да разбере какъв е проблема. Авторът може да тръгне на турне или да подписва копия в местни книжарници, а може и двете. Зависи.
На публичното четене авторът разбира за ужасна грешка, която по някакъв начин е пропусната в процеса на редактиране и печатане. Притеснява се. Става почти всяка нощ в 3 през нощта, за да провери класирането си в листата на „Амазон”.
Илюстрация:reckmann.org
Свързани заглавия
Ще изчезне ли старият редактор с червената писалка в ръка?