Лира Литературно-рекламна Агенция
Синовете на Радой Ралин – Стефан и Кин Стоянови, поискаха в отворено писмо статуята на баща им да бъде поставена на първоначално планираното място за нея – пред бившето кино „Изток“ в София.
Текстът е публикуван на сайта на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. В него се припомня, че след кончината на сатирика по предложение на проф. Кирил Топалов, тогава общински съветник и преподавател в СУ, общинският съвет е кръстил площада пред киното „Радой Ралин“. По-късно е взел решение там да бъде издигнат паметник на поета. Незнайно как мястото на поставянето на статуята, изработена от Георги Чапкънов, е преместено пред университета и тя трябваше да бъде открита с церемония утре, 27 април по случай 90-годишнината от рождението му, която се навърши тази седмица.
Синовете се намесиха, след като БНТ съобщи, че ръководството на университета е възразило с мотива, че пред Централния вход на учебното заведение е по-подходящо да се сложи паметник на Паисий Хилендарски, тъй като той ще си кореспондира с близките паметници на братята Кирил и Методий, Климент Охридски и Евлоги и Христо Георгиеви.
Синовете на Радой Ралин са съгласни с доводите на Ректората и настояват паметникът на баща им да е на първоначално определеното място пред бившето кино „Изток”, където сатирикът можеше да бъде видян всеки ден приживе. Стоянови се разграничават от медийните спекулации с думите: „Хората, които обичаха човека и ценяха твореца Радой Ралин, всичките тези приятели, които днес търсят нас, неговите синове, за да изразят тревогата си от опитите за оскандаляване на все още неоткрития паметник на баща ни, трябва да прочетат изпълненото с уважение към паметта на Радой писмо на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев до кмета на град София. Тогава ще разберат, че няма повод за конфликт”.
До края на седмицата в общината ще има спешен съвет за решаване на казуса, съобщи news.bg.
Книги от Радой Ралин тук
Уникална фотогалерия на Радой Ралин тук
Фото: desebg.com
http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=1981&id=5434&p=poetbg&title=%CF%CE%C5%C7%C8%DF+-+%C7%C0%D2%C2%CE%D0%C0+%C2%D0%C0%D6%C0-+1981+-+%C7%C0%D2%C2%CE%D0%C0+%D1%D2%C0%D0%C0+%C7%C0%C3%CE%D0%C0+-+1982
–
КЪМ ПСЕВДОНИМА РАДОЙ РАЛИН !
Приятел стана ми Радой,
Защото много книги пусна той.
Разкази есета и разни факсимилета
Пише дращи и се смей
Няма място да живей !
Хумор някакъв захванал
От преди войната изостанал
Карал Чапек бил поет
Ала хуморът е в ред
Пише, дращи и твори
за следващите бъднини !
Де да можех и Аз така
До него да се долепя
И стихоплетство да творя
Кат поет да се родя
Във “Стършел” хумор да нареждам
От чужбина да превеждам !
Ала малко ме е страх
“Стършел” благ ухилен
Със облак стършели подсилен
Бързат и летят, Гърба да набодат !
Тогава леле, мале,
Няма що да се захване
Де легнеш, седнеш няма как
Ще дремеш маршировка в крак !
Никой не може да прегърнеш
И на приятели да се обгърнеш ….
Да беше хапнал ме Лъва
Щях някак да го понеса,
А то стършел и оса
Ме жилнаха въ Гърба-За !
Стефан Чолаков
28 октомври 1981 – Затвора Враца
…
Бях Ви казал, че няколко пъти ми подхвърляха в килията вестник “Стършел” и там имаше от Радой Ралин задевки по повод чешкия поет, писател, философ Карал Чапек. Радой Ралин използваше Карал Чапек да жили обществото. Та, Аз по този повод така ги размесвам двамата и тук се опитвам да се долепя до Радой Ралин, а в същност се подигравам на обществото. За да пишеш някога в България се изискваше особена вярност в БКП. Радой Ралин го преследваха, но понякога го печатаха, а след това ги гонеха, какъвто беше случая от 1976 година, когато Радой Ралин и Борис Димовски си правят някакво интервю във в-к “Народна Младеж” и цялата редакция са я разгонили с учебна цел да уплашат всички и да знаят “как трябва да се яде хляба на народа”, който се предоставя от ЦК на БКП – ДС-то ! В този брой ми се струва, че ме има мен от участието ми в състезанията по биатлон. Бяха ме снимали и писали за моята точна и бърза стрела. Тогава отбора на ВИФ завоюва второ место в щафетата. Това ми е спомен от спорта. Сега пиша за “стършелите и осите” , който ме ужилиха по гъзерите, че не мога да седна и ще трябва да марширувам прав без сядане ! Каква ирония съм допуснал да искам да ме яде Лъва, вместо да му се моля да ме Е-бе лъва, както в онази приказка за “Лъва и магарето” когато решили да се Е-бат. Първо Лъво о, О- клатил Марко Магарето, а Магарето ревяло та въздуха цепел, но когато се сменили и Марковия хуй се забил, чек до атлаза на Лъва оня не издържал от болка и изревал от блока – А Марко Магарето, го пита, – “Защо така бе Лъвчо квичиш, не ти ли хуй-бавичко това удоволствие ?!”, а царя на животните ми казал – “ А, бе ти дръпни два пръсти назад, да мога да си извърна гривата ще те обясня, защо рева !“ Ето така и в моят случай стършелите на Народно Мили-ЦИОН-измо ми на жилиха гърба и гъза, та не можех да седна в обществото, а полковник Митко Чонев и полковник Димитър Иванов, ми обяснявали, че са се грижели за затворниците, като излезнали от затворническата портална врата в обществото, за да ги приели с широко отворени “бузи дебели“, където са ги чакали, като чакали със заголените курища червени другари от БКП-ДС-то !
ВИ МЕ РИТАХТЕ ГРАЖДАНИ ДРУГАРИ, А СЕГА ДАЛИ ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ ХУМОРА , КОЙТО СЪМ ПИСАЛ НЯКОГА И КАК СЪМ СЕ ПОДИГРАВАЛ СЪС СЕБЕ СИ ? !