Лира Литературно-рекламна Агенция
Учени от известния университет „Оксфорд” стигнаха до извод, че Уилям Шекспир не е написал сам пиесите си, съобщава „Би Би Си”. Проучването „Всичко е добре, когато свършва добре” показва, че Томас Мидълтън, друг драматург от онази епоха, е помагал на Ейвънския бард. До това заключение се е стигнало след задълбочен анализ на граматиката, речника, римите и стила на произведенията.
Професор Лори Магуайър, от екипа, правил проучването, твърди, че повечето подобни трудове от онова време, са писани от няколко автори, най-малко двама. Иконичният статус на Шекспир обаче е бил пречка за подобни предположения, отнасящи се към него. Изследванията на английската катедра на университета водят до извода, че Томас Мидълтън е много вероятен кандидат за съавтор на Шекспир.
Учените смятат, че има много и сериозни следи, които водят до Мидълтън. Някои фрази, типични само за неговото творчество, се появяват рядко и в това на автора на „Хамлет”. Нищо не може да се твърди със сигурност – друг предполагаем помощник е Джон Флечър. Магуайър обаче е твърдо убедена, че Мидълтън е човекът.
Томас Мидълтън, живял между 1580 и 1627 г., е бил лондончанин. Неговата по-модерна форма на граматика личи, твърди още Магуайър. Той също е направил име, известен е с пиесите „Women Beware Women” и „Подмяната”. Д-р Ема Смит от „Оксфорд”, също част от проучването, смята, че двамата с Ейвънския бард са работили заедно около 1607 г. Тяхното сътрудничество е било като такова между доказан творец и изгряваща звезда.
Това проучване продължава дискусиите около авторството на Шекспир, които текат усилено в последно време. Професор Магуайър набляга на факта, че няма научни доказателства, които да показват със сигурност, че Шекспир е написал пиесите, на които се смята, че е автор. Тя твърди, че последните изследвания показват, че тогава драматурзите са работили масово заедно. Пиесите са били писани бързо и за масовата публика.
Тя допълва, че тогава, авторите в т.нар. екипи, създаващи пиеси, са си имали съответните роли. Някои са отговаряли за сюжета, други за декорите и т.н. Магуайър е сигурна, че има сериозен културен реверанс, който сочи, че творби като „Много шум за нищо”, „Сън в лятна нощ” и „Хамлет” са дело само на един гениален в своята кретивност ум.
