“Енсо” е вече в книжарниците. Новата книга на Владислав Христов събира повече от осемдесет текста, писани през последните десет години.
“ Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост“ е оценката на Силвия Чолева за новата книга на Христов.
Владислав Христов е роден през 1976 г. в Шумен. Експериментира в областта на кратките литературни форми и фотографията. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат. Издадени книги – „Снимки на деца“ кратки прози ( 2010 ), “Енсо” стихове ( 2012 ). Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine ( 2007 ) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку на свободна тема ( 2010 ). Член e на The Haiku Foundation. Негови хайку са публикувани в сайтове и списания като Simply Haiku, Whirligig , Sketchbook, The Heron’s Nest, Мodern Haiku, Notes from the Gean, LYNX, Naiku Heute“, Asahi Haikuist Network, The Mainichi Daily News и др., част са от международни хайку антологии и сборници. Има номинации на конкурсите – Cherry blossom, Канада и World Haiku Association Haiga Contest, Япония. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Инициатор на първия национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ и на благотворителния проект „Оризови полета – фотографии и хайку“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.
Отзиви за “ Енсо”
“ Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.“
Илко Димитров“ Книгата “ Енсо” е като стара къща, колкото и да се опразва и обезлюдява, в ъглите на стaите и по пердетата са застинали спомени, бравите на времето прещракват и се отварят дрешниците на миналото. Но всички подобни условности са само декор, върху който са отпечатани капризите на желанията и пробивите на удоволствията. ”
Камелия Спасова“ Поезията понякога може да бъде и жестока. Дори когато говори за любов. Говори за любов, но стига до цветове и светове различни, сезони и места необичайни. Различното и необичайното обаче са същност на поезията; онова, което я издига отвъд. И когато заедно с поезията се издигнете отвъд, срещнете там Владислав Христов. И си поговорете за поезия…”
Митко Новков
„Енсо“ тук