Лира Литературно-рекламна Агенция
Линда Гратън преподава мениджмънт в London Business School. Основател е на изследователска и консултантска компания , която е мост между академичните среди и бизнеса. Консултант е на Royal Bank of Scotland и на правителството на Сингапур.
Автор е на осем книги.Българският читател я познава от книгата й „Жизнена стратегия”. На испанската премиера на The Shift („Промяната“) – новата й книга, с нея разговаря Ивайло Харалампиев. Интервюто се препечатва от сп. Light.
––––––––––––––––––
Към кого е адресирана книгата ви?
– За пръв път пиша мотивирана от синовете ми. Всеки родител би трябвало да насочи децата в посоката, която смята за правилна. Единият иска да става лекар – добро решение, в крайна сметка хората винаги ще умират. (Смее се.) По-малкият обаче иска да е журналист, о, боже! Пратих го за една година в Шанхай, да му се изяснят малко нещата.
Книгата ми беше преведена първо в Китай, така че заблуждаваме се, когато на Запад смятаме, че те не мислят за подобни предизвикателства и не се подготвят за бъдещето. За да сме адекватни, трябва да променим начина, по който виждаме себе си, работата си, живота си.
Какво ново може да научи човек?
– Като изследовател събирам и анализирам фактите чрез нашите офиси в Лондон, Ню Йорк и Сингапур. В първата част се опитвам да кажа неудобните истини, които бизнесмените премълчават, подобно на правителствата, защото искат да бъдат преизбирани. Никой не смее да каже на глас това, което простата математика показва: ако живеем до 90 години, ще работим до 70-годишна възраст, че и отгоре. Малко внимание се обръща и на факта, че в Китай и в Индия има милиони хора, които купуват нашите продукти, а са готови да работят за десет пъти по-ниска надница. В книгата разказвам фиктивната история на шест души през 2025 г., за да илюстрирам тенденциите, както аз ги виждам. В края давам някои препоръки за промени, които всеки би могъл да започне да прави. Не са никак догматични, просто насоки, върху които човек да се замисли. Онзи ден получих много забавен имейл от Ница, от група 70-годишни хора, които се събрали да четат и обсъждат книгата.
От гледна точка на несвършващата криза как виждате чашата – наполовина празна или наполовина пълна?
– Теоретично човек ще разполага с много повече възможности. След пет-шест години пет милиарда души ще са свързани в интернет, което позволява по-свободно коопериране и по-лесен обмен. Предизвикателството обаче идва от факта, че много повече хора ще могат да правят това, което ние сега правим, добре или дори по-добре от нас. За да имаме предимство и да сме конкурентоспособни, трябва да се задълбочим в някоя област, където да се превърнем в „майстори“. Ако не притежаваме някакъв специфичен талант или много ценно качество, опасявам се, че ще се влеем в редиците на новите бедни хора, независимо в коя точка на света живеем.
Наблягате на значимостта на онлайн общуването.
– Цялата планета ще е свързана и всеки ще има достъп до всякакъв вид знание. Едно дете в откъснато от цивилизацията село може да има същата информация като свой връстник от развит мегаполис, при това на пренебрежимо ниска цена. Това са нови възможности за много хора, които в противен случай биха останали изолирани. Друг положителен ефект е, че в момента сме принудени да водим философски дебат за това какво общество искаме да създадем.
Каква по-обща тенденция на трудовия пазар прогнозирате?
– Много могъщи сили променят пазара на труда. Един от големите парадокси на близкото бъдеще е, че хората ще трябва да взимат силно индивидуални решения, но, осъзнавайки в същото време, че успехът може да се постигне единствено на базата на създадените от тях социални мрежи. Ще ни се наложи да съвместяваме и двете. Не става въпрос да имаме фиксирано работно място, нито да принадлежим на конкретен екип. Всички постоянно взимаме решения и колкото по-добре сме запознати с последствията от тях, толкова по-лесно ще ни е да построим живота, който искаме. На моите студенти казвам „не мога да решавам вместо вас, но искам да ви помогна да разберете последствията и да решите от тази изходна позиция“.
Къде сбъркаха според вас развитите западни общества, за да стигнем дотук?
– Голямата грешка на моето поколение беше, че не успя да създаде и развие достатъчно предприемачески дух у младите. Заложихме на едно в голяма степен благополучно, мирно и спокойно общество, в което обаче липсва личната инициатива. И ето го резултата под формата на огромен брой безработни млади хора. Това неминуемо води и до все по-сериозни протести, не може с тези проценти незаети млади хора да се очаква стабилно общество. Този проблем за мен е много по-важен от спасяването на еврото.
Дайте ни няколко основни съвета.
– Ако трябва да сведа препоръките до три, първо: специализирайте се в нещо и го овладейте в дълбочина. Второ: създайте добри социални мрежи. И трето: забравете налаганата с години формула „работя, за да печеля пари, за да си купувам неща и да бъда щастлив“. И без някой да ни го казва, вече разбрахме, че тази сделка не води до очакваните резултати. Консуматорството няма да ни направи по-щастливи. Щастие може да ни донесе качеството и значимостта на работата ни.
И все пак, има много подготвени хора без работа и перспективи. Какво пречи на тяхната реализация?
– Така е, много важна е и атмосферата, благоприятна за създаването на бизнес. Според едно проучване направено в САЩ, основната част работни места противно на широко разпространеното мнение, не се създават в мултинационалните компании или в държавната администрация, а в средния и малкия бизнес. Америка вероятно най-добре владее този аспект. Калифорния и Силициевата долина са чудесен пример за създаване на конгломерати между университети, компании и бизнес възможности. Стив Джобс е роден два дни преди мен, но в едно от най-вибриращите, стимулиращи и вдъхновяващи места на света, а аз – в малко село в английската провинция. Това е много различна отправна точка. Ако Калифорния беше независима държава, щеше да е една от водещите икономики в света. Китай в момента се опитва да се специализира в биотехнологии и възобновяеми енергийни източници. Препоръчително е да анализираме в какво сме най-добри и да създадем условия да се развием и откроим в съответната област.
А какво остава за Европа?
– В Европа подобна концентрация има в Бавария например. Европейците сме добри в креативността и иновацията, но за да постигнем успехи, трябва да дадем шанс на младите. Аз имам къща близо до Барселона, едно от най-прекрасните и вълнуващи места в света. Много хора биха желали да живеят в Барселона или Мадрид, затова ми е непонятно защо тези градове не се възползват от огромния си потенциал от интелигентни и креативни хора в комбинация с много други фактори, включително и климата. От друга страна, кой за бога мечтае да живее в Шанхай, но ето, че там се създават условия за по-благоприятно икономическо развитие. Наскоро проведено проучване показва, че най-добре подготвени в цял свят са учениците на възраст 12-13 години в Шанхай, дори преди Финландия. Истината е, че Китай подготвя огромна армия от образовани, висококвалифицирани и владеещи английски млади хора. Останалият свят не разполага с много време, за да размишлява много по темата.
За кризата най-често се говори в икономически аспект. Доколко съществува реален шанс обаче светът след нея да бъде малко по-справедлив?
– Мой приятел, преподавател в „Харвард“, иска от учениците си да подпишат символична декларация, нещо като етичен кодекс, за да добият представа за тази страна на бизнеса. В London Business School започнахме да преподаваме етика, но тя така или иначе не е нещо конкретно и еднозначно. Днес вече знаем, че идва не толкова от ума, колкото от сърцето. Банковата криза беше провокирана от група бизнесмени в Лондон и Ню Йорк, които вероятно не са действали незаконно, но преди всичко са били неетични. Казано просто, младите трябва да научат кое е добро и кое не, а за това взимат за пример поведението на околните. В бизнеса винаги е имало място за хора без морал, които просперират. Един от положителните резултати от социалните мрежи е, че става все по-трудно да се държим неморално, защото сме наблюдавани в реално време от целия свят. Затова и лидерството ще става все по-трудно, все по-малко хора ще искат да бъдат лидери.
Виждате ли скоро реално равенство между двата пола, когато говорим за висши управленски постове?
– Все повече жени ще излизат на пазара на труда. Ще има и много повече възможности за работа от вкъщи. Доста песимистично съм настроена относно възможността повече жени да управляват големия бизнес. Компаниите все още са структурирани по мъжки модел. Шефът трябва да е мъж, евентуално жена, която прилича на мъж и се държи като мъж, но във всеки случай някой, който не се занимава с всекидневни домашни проблеми и още по-малко с деца. Забелязвам обаче, че най-интелигентните жени осъзнават, че светът на големите корпорации продължава да е затворен за тях и вместо да се обезсърчават и да пилеят енергия в оплакване, откриват други начини за действие и изява.
Каква е личната ви философия за близките години?
– Най-важната предпоставка е да възприемаме бъдещето с надежда, а не със страх. Родителите трябва да бъдат реалисти, но безспорно и оптимисти. В основата на всичко е истина, стара колко света, а именно да знаем повече, да не спираме да учим и да се усъвършенстваме, т.е. да се опитваме да бъдем по-
добри.
Фото: lyndagratton.com
