Аксиния Михайлова със своята книга „Разкопчаване на тялото” взе наградата на тазгодишното издание на Националния конкурс за поезия „Христо Фотев”, предаде focus-news.net. Преди церемонията по награждаването цветя на паметника на поета Христо Фотев поставиха зам.-кметът по здравеопазване на Община Бургас д-р Лорис Мануелян, Весела Йорданова, директор на дирекция „Връзки с обществеността”, както и бургазлии. Тази година на 25 март поетът трябваше да навърши 78 години.
Тази година бяха изпратени 52 книги от 49 автори от цялата страна. Номинирани бяха шестима автори – Владимир Левчев, Петя Хайнрих, Румен Леонидов, Аксиния Михайлова, Роза Боянова и Иван Сухиванов. Журито бе в състав Венда Райкова, доц. София Ангелова, Марин Будаков, Георги Ингилизов и Росен Друмев, който миналата година спечели наградата. Всички номинирани автори получиха почетна грамота от община Бургас. Конкурсът се провежда за трети път. Организатор е община Бургас.
Аксиния Михайлова е от Североизточна България, но от 30 години живее в София. Има издадени пет книги и работи като преподавател по френски език, тя е и преводач. „Някои ме обвиняват, че е изцяло любовна книга. Аз приемам тези обвинения, защото винаги съм казвала, че любовта е най-важната за мен движеща сила, единствената на тази земя”, посочи наградената поетеса. Това е втората ми номинация за този конкурс, каза Михайлова. „Конкурсите са не толкова да номинират един определен човек, а защото застават зад една поетика и една книга. В България напоследък много говорят, че няма оперативна критика и за мен конкурсите са едно своеобразно мерило. Според мен текстовете, които пиша са човешки, прости, разбираеми и някъде могат да пипнат някого, независимо къде. Една номинация или награда едва ли ще те направи по-добър поет, нито ще ти даде свише вдъхновение”, смята тя. По думите й – напоследък трудно се издават книги в страната и най-вече поезия. „Пределно ясно на всички е, че книгите, които излизат са самофинансирани от авторите, което влияе на качеството на книгата като продукт, защото много често това са книги, които не са добре, професионално направени, чисто полиграфски, но сред тях има много добри. Тази несъвместимост е някакво противоречие, което мен лично много ме е притеснявало. Малко останаха издателства, които публикуват поезия”, допълни тя.
„Разкопчаване на тялото” тук