Начало / Интервюта / Анна Колдефи-Фокар: Москва е мъртва душа

Анна Колдефи-Фокар: Москва е мъртва душа

Москва ще е почетен гост на тазгодишния Парижки салон на книгата, който ще се проведе от 16 до 19 март. Най-известните руски писатели като Борис Акунин, Дмитрий Биков, Захар Прилепин, Татяна Толстая и др. ще вземат участие.  По този повод преподавателката в Сорбоната Анна Колдефи-Фокар, която е превела на френски Гогол, Достоевски, Чехов, Солженицин и много съвременни руски автори, даде интервю за newsland.ru. Предлагаме го със съкращения.

……………………………………………………….

Какво е значението на Москва за руската литература?
–    Москва е антоним на Санкт Петербург. До 20-те години на ХХ в. тя е описвана като спокоен и тих град, където можеш да се разходиш и отдъхнеш. В същото време Санкт Петербург – обявен за столица през ХVІІІ в., се възприемал като тежък и изкуствен град. Пушкин, а в още по-голяма степен Гогол, формирали образа му на пагубен град, докато Москва била представена като майка на всички руски градове от Толстой, даже от Достоевски, който впрочем бил от Петербург.

Успя ли Москва да съхрани аурата си през съветския период?
– В този период между писателите и властта възникнало неразбирателство. Някои литератори повярвали, че революцията ще върне на Москва блясъка и статута на столица, както е било във времената до Петър І. Такова връщане към корените послужило като мощен източник на вдъхновение за революционния романист Борис Пилняк, който демонстрирал невероятен лиризъм и ентусиазъм. В сградата на телеграфната агенция РОСТА поетът Маяковски започнал рекламна кампания, която имала за цел да се проповядва хигиената, грамотността и т.н. За тази цел той лепял афиши по прозорците на агенството (оттам идват знаменитите окна РОСТА).
Когато на власт дошъл Сталин, в града започнала мащабна работа – той престанал да бъде голямото село, с което всички били свикнали. Москва се превърнала в град на властта и и скоро познала ужаса на съветския режим. Властите заселили в домовете на писателите военни, важни партийни работници и във времената на чистката на другомислещите всяка вечер идвала колата да ги прибира. Между другото всички бяхме удивени, когато преди 20 години дисидентът Александър Зиновиев написа хвалебствен разказ за живота при Сталин. Той произхожда от от бедно селско семейство, оказал се в Москва още много малък – без грош в джоба си, и е благодарен на сталинската школа, че му е дала възможност да посещава музеи, театри и т.н. Много хора забравят, че в съветска Москва хората не само са страдали – там са израснали, живели, обичали…

Този живот взел ли е връх?
– Навремето да – всички съвременни писатели, които наскоро навършиха 50 години, такива като Владимир Сорокин или поетът Лев Рубинщайн, се явяват пионерите на зараждащия се през 70-те години московски ъндърграунд. През този период книгите им не се публикуват, ръкописите са се предавали от ръка на ръка, художниците правели изложби без разрешение на властите, слушали западна музика. Тези своеобразни условия говорят, че въпреки съсредоточаването на много власт, в града е могло да се живее спокойно. Заслужените деятели на съвременната руска литература са израснали в такава обстановка, заедно с това израствала любовта им към техния град.

Москва повече не ги ли вдъхновява?
–    Градът се превърна в мегаполис. След разпада на СССР през 1991 г. московчани осъзнаха, че градът се променя пред очите им. Кметът Лужков започна мащабна работа във всички посоки. Отвратителната статуя на Петър Велики, която създаде неговият приятел Зураб Церетели, се явява символ на тази епоха. Петър Велики ненавиждал Москва, а тази статуя, която московчани наричат „чудовищна”, предизвиква у всички отвращение. „Москва вече нищо не означава. Това повече не е град, а  аерогара”, каза немного отдавна Владимир Сорокин.

Интернационализацията на Москва унищожава нейната душа?
– Във всички случаи градът предизвиква разочарование – през 2010 г. излезе сборник на съвременните писатели със заглавие „Москва Нуар”, в който се опитаха да разкажат за митическите качества на града през очите на руснаците. Въпреки че градът служи за място на действието за няколко истории, героите не са пълноправни персонажи.
Даже сред гостите на книжния салон почти няма писател, който да се отъждестви с Москва. Макар че Юрий Буйда частично живее в Москва, той е  кореняк от Калининград и затова с особена страст пише именно за този руски анклав на немска земя. Що се отнася до Сорокин – той може да се асоциира с Берлин – голям град, където животът в него все още не е лишен от човечност. При все това трябва да се каже, че руските писатели винаги говорят за Русия, когато самите те са намират извън нея. „Мъртви души”, в които Гогол разкрива квинтесенцията на Русия е написана … в Рим.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225048_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (14 септември – 20 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Танцувай с мен от Сюзън Елизабет Филипс 2. Живот в скалите от …