Начало / България / Научна конференция в София по повод 300 годишнината от рождението на Русо

Научна конференция в София по повод 300 годишнината от рождението на Русо

По повод на 300 годишнината от рождението на Жан-Жак Русо (1712-2012) Българско общество за проучване на ХVІІІ век в сътрудничество с Френския институт в София, Изследователския семинар за XVIII в. и Института за балканистика & Център по тракология организират научна конференция в София (5-6.10.2012 г.).

Темите, които ще бъдат обсъдени са последиците от Обществения договор в Източна Европа; фигурата на Русо извън франкофонските страни; философски, литературни и политически прочити в балканските страни ; преводите като културен трансфер.

Приемане на заявки (заглавие и резюме) до 1 май 2012 г. на ел. адрес: rousseau@abv.bg Работни езици: български и френски. Дава се предимство на участието на млади учени.

Жан-Жак Русо  е швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция. Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия Пантеон.
Заради романите си „Новата Елоиза“, „Емил“ и политическия трактат „Общественият договор“ Русо е преследван от властите във Франция. В Париж изгарят „Емил“ и е издадена заповед за арестуването му. В родния му град Женева също изгарят не само Емил, но и „Общественият договор“. От Женева Русо бяга в Ивердон, тогава част от кантона Берн, но и там не го приемат. Той се скрива в едно селце в планините на Юра, част от кантона Ньошател, тогава пруско владение, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. В Париж, Женева и Хага публично изгарят богопротивните „Писма“. Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют. През 1766 г. търси убежище в Англия, повикан е от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните му останки в Пантеона.

Прочетете още

ac1375b6-696c-424f-80c5-f65863a30eca

„Сатанински строфи“ вече е позволена в Индия

Книгата може да се внася легално в страната 36-годишната забрана е отменена по куриозни причини …

Един коментар

  1. Стара остри пост. Никога не мислех, че е по-лесен. Extolment за вас!