Вчера, 9 март, се навършиха 69 години от спасяването на българските евреи през Втората световна война. В навечерието на годишнината беше публикувана документалната книга „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове”. Изданието излиза с печата на Македонския научен институт в София и се очаква да се появи на книжния пазар през април, когато ще се състои и официалната премиера. Предлагаме ви интервю с автора Спас Ташев, което е публикувано на focus-news.net.
……………………………………….
Г-н Ташев, според изследванията във Вашата книга – кой е виновникът за депортацията и последвалата смърт на повече от 11 хиляди евреи от Вардарска Македония и Беломорието?
– Факт е, че българската администрация се включва в ареста на беломорските евреи, но това в никакъв случай не е българска инициатива и не е реализирана само от българските власти, поради простата причина, че в Македония през този период има паралелна германска власт, т.е. Македония е под двойна българо-германска юрисдикция. На самия транзитен депортационен лагер „Монопол” в Скопие охраната е също смесена от български полицаи и германски войници. По-интересното е, че когато пристигат самите влакове, охраната на влаковете е изцяло германска, което показва, че основната роля в тази депортация е на хитлеристка Германия. Този процес е анализиран и в Народния съд 1944-1945 г., точно от отдела, който се занимава с антисемитизма. Там е констатирано, че депортацията е предимно германска акция. Това е отговорът.
Какви митове развенчава вашата книга?
– Основният мит е за единствената виновна страна, в случая България. Това е мит, който се лансира в Република Македония през последните 10-12 г. Искам да подчертая, че никога България не е отричала някакво българско участие в тези събития и обективният анализ на документите показва именно този извод. В същото време днес в Република Македония властите изцяло премълчават участието на хитлеристка Германия в тези събития и хвърлят вината изцяло към България. Дори в момента има инициатива за обявяването на цар Борис III за военнопрестъпник. За книгата, която съм написал, намерих една реч на зам.-главния прокурор на държавата Израел от 1961 г. във връзка с процеса „Айхман” и там той казва, че цар Борис е герой. Той твърдо се е противопоставял на Айхман и с тази си позиция е спасил евреите, които са били български граждани. Евреите от Македония и Тракия са депортирани именно поради тази причина, че те не са български граждани и България реално няма юрисдикция над тях. Тя няма как да спаси хора, които не са нейни граждани. През целия период от 1941 г. до 1943 г. евреите в тези земи са били регистрирани в българската полиция в бюрото за чужденци. Отговорът на въпроса – кой е виновен за депортацията – е много сложен. И ако трябва да бъдем обективни, основната вина е на хитлеристка Германия.
Какви интересни факти стават достояние на читателите в тази книга?
– За първи път е публикуван спогодбата Клодиус – Попов. Това е договорът между България и Германия от април 1941 г., съобразно който България започва да администрира, т. нар. нови земи. В тази спогодба изрично е записано, че териториалните въпроси ще бъдат решени след края на войната, т.е. самата Германия не признава, че Македония и Беломорието са неразделна част от България. Това е нещо изключително важно. Чрез тази спогодба Германия си гарантира присъствието на хитлеристки войски на тази територия. Тя гарантира своите права предимно икономически върху рудните богатства на Македония. Това са много важни показатели, които показват, че всъщност именно Германия е господарят в новите земи. Има някои детайли в книгата около спасяването на унгарския евреин Илеш Шпиц – треньор на ФК „Македония”. Това е във връзка с нашумелия напоследък въпрос около филма „Трето полувреме”. Всъщност се оказва, че ръководството на отбора на Македония – всички са дейци на ВМРО. Това са Димитър Шкатров, Димитър Гюзелев – хора, които са убити в Титова Югославия през 1945 г. Те са осъдени и убити. Т.е. лицата, които спасяват евреина – треньор на отбора на Македония Илеш Спица, за който Македония прави филм, са убити в Титова Югославия. Това е покъртително и се крие от местната контролирана преса в Македония. Тези неща излизат в тази книга.
Адекватна ли е днешната позиция на България за истината за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието?
– За съжаление, това е проблем, който не е разглеждан от българската историческа наука. Българските правителства след 1989 г. никога не са взимали становище по този въпрос. Това според мен е една слабост, тъй като от подобно мълчание се възползват нашите съседи. Имам предвид не само Република Македония, но напоследък и Гърция е изключително активна и тя също отправя обвинения към България за депортацията на македонските евреи. Ще има ли книгата опоненти в Македония и дали влиза в конфликт с македонската позиция? – Като говоря за днешната позиция на Македония, трябва да кажа, че това са предимно писания в техните средства за масова информация. До колкото има сериозни научни издания по въпроса, мисля че в тях няма някакви сериозни различия или обвинения към България, а по-скоро става въпрос за съвременна публицистика и интерпретация на тези събития, които са продукт на политически внушения
Към кого е насочена книгата и кога ще бъде представена?
– Представянето на книгата ще бъде след 10 април. Тогава очаквам да дойде авторът на предговора на книгата, а също така и Сами Рафаел, който е първият насител на Ордена за храброст на Израел и създател на специалните части на Израел. Това са български евреи, които много добре познават протеклите през този период в България процеси и се дава сметка за решаващата роля на българската държава за спасяване на българските евреи. Книгата е насочена към широката общественост в България, защото се оказва, че ние не познаваме този проблем. В България няма изследване, посветено в тази насока. Текстът на книгата вече беше прегледан в Аржентина и имам предложение да бъде издадена там на испански език. Имам уверение от българските евродепутати, че ще подкрепят издаването на книгата и на английски език, за да можем да запознаем и нашите европейски партньори и демократичната общественост в целия свят относно истината за депортацията на евреите в Македония и Беломорието и по този начин да спрат спекулациите с името на България. Един известен еврейски журналист, Сам Ваклин, ноември миналата година написа една прекрасна статия със заглавие „Днешна Македония профетира от холокоста”, т.е. търгува с холокоста, за да реши своите вътрешнополитически проблеми. Безспорно това е печалният извод. За съжаление, тази търговия е за сметка на България и нашето добро име и ние трябва да защитим себе си като държава и народ, който има демократични традиции и е работил за спасяването на българските евреи.
(Със съкращения)
Фото: fakti.bg
Големи адмирации към Спас Тошев за позицията му, реализирана чрез книгата!
Да, нашата история не е кристално чиста, но коя история е? Особено тогава, когато големият валяк на германската военна машина се е завъртял безмилостно!
Важното е да се напише истината, а всеки непредубеден и интелигентен човек може да си направи заключенията!
Поздравления за Господин Ташев. Сега искам да видя евреите какво ще измислят отново, особено др. Леа Коен и др. Еми Барух.
„Тя няма как да спаси хора, които не са нейни граждани“.
Защото те по-рано са лишени от правото да приемат българско гражданство,
въпреки, че такова получават, например, гърците в Беломорска Тракия.
Отново полуистини – разбира се, че инициативата за депортирането и унищожениети е на германците, и следователно тяхна е главната вина, обаче
не може да се омаловажава съучастието на българските власти в това, включително в ограбването на имуществото на тези хора.
Като чета материала на Спас Ташев , разбирам, че неговата теза е “ Бългаиря не носи основната вина за депортирането “ . Не мога да не се съглася с това. Основния двигател на провеждането на анти еврейската политика е нацистка Германия. Нейните представители оказват натиск над съюзниците си , също да провеждат такава. Едновремено с това правителството на цар Борис подготвя Закона за защита на нацията , като ползва опита на германците. Белев е специално командирован в Германия да проучи опита им. След това мерките срещу евреите се прилагат последователно – ограничаване на гражданските права, конфискации, налагане на данък върху имуществото на евреите, лишаване от правото да учат , да упражняват професиите си и т.н. и т.н.Т.Е Те са ограбени и превърнати в граждани втора категория, осъдени на глад и унижения-надписи “ еврейско жилище“ е поставен на домовете им, самите те са задължени да носят жълти значки и им е наложен полицейски час.
По въпроса за беломорските и македонските евреи- тяхната депортация протича по план , разработен от белев и обсъден и приет на няколко заседания на министерския съвет. Тези заседания са секретни и не са публикувани в Държавен вестник. В Битоля български полицаи и военни блокират еврейската махала и ти изкарват в рамките на половин час от домовете им. Там немци няма!! Подобно е положението и в другите градове.Акциите се провеждат по плана на българското правителство , в изпълнение на договореностите между Белев и Данекер. Евреите се държат в тютюневия монопол в Скопие и се охраняват от българска полиция. Натоварват се на вагони и са предадени на германците. Това става в Лом и другата част – някъде в Австрия, като българските полицаи са имали заповед да ги придружават до края- Треблинка. Надали това променя нещата. Българското правителство по това време е съучастник на нацистите и в това убийство. ТоВА НЕ означава , че българския народ има вина. Тогаашното правителство воюваше и със собствения си народ. Министерството на финансите по това вреве плаща по 50000 лв за партизанска глава, така както плаща по 250 малки за „обработка “ на всеки евреин , пратен в Треблинка.
Здравейте! Искам да попитам: ОТКЪДЕ мога да купя книгата на Спас Ташев „Депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Факти и митове“???