На 2 ноември 1975 г. на плажа в Остиа (Италия) е намерен човек, пребит до смърт и обезобразен до неузнаваемост. Това е едно от най-бруталните престъпления в Италия през 70-те години на ХХ век.
Жертвата е критикът на обществените недъзи, поетът и писател Пиер Паоло Пазолини. На българската публика е известен повече като режисьор на „Евангелието от Матея“ (1964), „Птичища и птички“ (1965), „Едип цар“ (1967), „Сало, или 120-те дни на Содом“ (1975). В края на 70-те години на български излезе неговата книга „Жесток живот”, а през 2006 г. издателство „Нов златорог” публикува поезията му, която още може да се намери в българските книжарници.
„Той беше пророк, защото съвършено и болезнено разбираше всичко, което идва и което ще дойде, включително до наши дни“, казва за Пазолини легендарният Бернардо Бертолучи. И е бил прав. Пазолини още приживе предрича появата на нова епоха – глобалния свят, все по-нарастващото и доминиращо господство на потребителските инстинкти на обществото и обезличаването на човечеството.
„Творчеството ми е белязано от дълбока и инстинктивна омраза към положението и държавата. Нямам контакти с народа, нито пък с интелектуалците“, споделя самият Пазолини.
Неговото левичарство, нескриваният хомосексуализъм и най-вече безпардонността му към политическия живот му костват живота. Алберто Моравия – бащата на италианския неореализъм по повод неговата смърт написа: „Загубихме поет, какъвто почти не се среща по света . Такива като него се раждат само два или три пъти на сто години.“
Днес, 5 март, се навършват 90 години от рождението на пророка Пазолини.