Начало / Критика / Умореният пророк

Умореният пророк

Бойко Пенчев

„Карта и територия“ е най-новият, пети засега роман на Мишел Уелбек (и четвърти на български). Горчивина и печал, охладени до безстрастно, „обективно“ описание на света такъв, какъвто всъщност е – това е Уелбек и такъв си остава. Разликата е, че провокативността му е изместила посоката си и вече не поражда скандали. „Карта и територия“ спечели наградата „Гонкур“ за 2010 г., нямаше женски или мюсюлмански протести, единствено вяли обвинения, че бил преписал информация за мухите от френската „Уикипедия“. В романа има закачки с действителни лица от френските артистични среди, но за писател, предизвикал собствената си майка да напише мемоари, за да опровергава образа си от романите му, това едва ли е някаква достойна за отбелязване дързост.

Сякаш Уелбек се е изморил да скандализира. В „Карта и територия“ той се съсредоточава върху онова, което така или иначе е сърцевината и на по-ранните му романи – бъдещето на света, но този път той не аргументира черногледството си с детайлни сексуални описания или шокиращо некоректен език. В романа ни се открива гледка не към дезинфекцирана откъм страсти утопия, в която човешките същества са заместени от безполови клонинги, а към едно близко бъдеще, в което Западът се е деиндустриализирал, а Франция е станала място за отдих и сексуален туризъм, посещавано и населявано от заможни китайци, индийци и руснаци. Действието се развива в нашата съвременност, но разказът е от перспективата на това бъдеще, чиито знаци в настоящето стават все по-осезаеми.

Главният герой е концептуалният артист Жед – типичният за Уелбек гений и социален аутист, на когото му трябва половин живот време, за да разбере ценността на връзките между мъж и жена и баща и син, но така и не успява да постигне истинска близост. Първоначално Жед снима банални промишлени изделия като гайки и кламери, после започва да прави снимки от различни ъгли на пътните карти на „Мишлен“ и предизвиква фурор в артистичните среди. „Картата“ символизира подреждащото усилие, тя е емблема на труда и капитализма, на производството – както на стоки, така и на рационалност, на човешка среда, която трябва да бъде отвоювана от природата. „Територията“ от своя страна е дивото, природното, нечовешкото, тя е растителността, която в крайна сметка поглъща цивилизацията. Също както смъртта поглъща индивида и го връща в безличната вселенска безкрайност. Животът е едно наслагване между картата и територията – като фотографиите на Жед, в които зеленото се превръща в истинска трева при определен ъгъл на заснемане. Наслагване, в което линиите и подредеността в крайна сметка губят битката.

Уелбек е известен като радикален критик на капитализма. В неговите романи ключова тема е превръщането на всичко – чувства, идентичност, сексуалност – в стока и индустрия. В „Карта и територия“ обаче той ни се явява като едва ли не апологет на индустриалното производство и труда въобще. Разбира се, всичко това, умножено с различни иронични коефициенти. Във втория период от творчеството си Жед прави серия от картини, представящи различните участници в капиталистическото производство – от кафеджията и компаньонката до Бил Гейтс и Стив Джобс, поделящи си света на информационните технологии. Разумът и капитализмът се оказват идентични – непознаващи граници, непризнаващи нищо свято и в крайна сметка обречени и безутешни. Тяхна алтернатива обаче няма. Най-силната страна на Уелбек винаги е била гаврата с фалшивите бягства от капиталистическата рационалност по посока било на „чувствата“, било на „природата“ или „автентичното“. В „Карта и територия“ на прицел е неосантиментализмът на модерната епоха, примиращ по всичко „натурално“, „ръчно изработено“ или „домашно приготвено“. Уелбек показва как това е просто поредният маркетингов ход, мода, създаваща нови пазарни ниши. Разумът носи горчивина, но единствената му алтернатива е глупостта.

Критиците на Уелбек го обвиняват, че нито героите му са герои, нито сюжетът – сюжет. И са прави. Същностната тема на този писател е какво свързва човешките същества, каква е механиката на човешкото общежитие и оттук какво представлява обществото, какво би могло или не би могло да бъде то и в какво ще се превърне в бъдеще. Той завладява с разсъжденията си – парадоксални, оригинални, непоносими. Уелбек е от породата на големите анархисти и утописти на XIX век, само че е един негативен, скептичен утопист, съмняващ се в силите на разума да понесе собственото си поражение. „Карта и територия“ е изпълнен с размишления, анализи на картини и социални теории, къде сериозни, къде пародийни. Самата кариера на Жед Мартен е повод Уелбек да се надсмее над френските медийни и артистични среди с техния език и маниери. Всъщност в „Карта и територия“ най-сполучливият образ е самият Мишел Уелбек. Поканен от Жед да напише предговор към каталога на изложбата му, фикционалният Уелбек превзема романовото пространство – пиян, циничен, тъжен, заринат в обелки от салам, уморен, радващ се като дете от малките неща в родната си къща на село. Във втората половина на романа обаче настъпва обрат, изненанадващ и драстичен, и от изкуствоведски реферат повествованието превключва в режим „полицейско разследване“, сякаш за да изпита за пореден път възможностите на разума, рационалността и усърдието да се справят с хаоса и злото на света. Резултатът е предизвестен.

 

Текстът се препечатва от сп. Lignt

 

„Карта и територия“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

nac

Рене Карабаш: Всички търсим своята божествена половина

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ е книга, създадена по всички правила на епистоларния …