Лира Литературно-рекламна Агенция
На 23 февруари парижкото издателство „Деноел” публикува книгата „Затворникът на Путин”. На корицата й стоят две имена Михаил Ходорковски и Наталия Геворкян. Журналистката разказва пред „Радио Азатик” как се е родила книгата за съдбата на Михаил Ходорковски – руският олигарх, смятан за един от най-големите врагове на Владимир Путин. От осем години Ходорковски е в затвора, където излежава присъда за финансова измама, кражба и пране на пари заедно със съдружника си Платон Лебедев. 
Двамата са бившите ръководители на петролния концерн ЮКОС. От затвора Ходорковски пише статии за английския вестник „Гардиън” и призовава руснаците за протестен вот срещу Путин, който утре ще се яви отново на избори за президент и по всяка вероятност отново ще бъде избран, като ще посочи сегашния президент Дмитрий Медведев отново за премиер.
Наталия Геворкян е съавтор и на книгата „От първо лице. Разговори с Владимир Путин”.
Книгата на Ходорковски и Геворкян излезе на български със заглавието „Ходорковски. Автобиографична книга”.
…………………………………………….
Как възникна идеята за книгата с Ходорковски?
– Идеята беше дадена от литературния агент Галина Дурстхоф, която работи в Германия. Аз в началото се страхувах. Писах на Ходорковски, който дълго мисли и след това каза: нека да опитаме. Работата ни отне две години.
Как изглежда съавторството ви?
– Наполовина – една глава е негова, една моя. Книгата започва с предговор от Ходорковски и завършва с негов послеслов под формата на писмо до мен. Всяка моя глава представлява нещо като пиеса – с много действащи лица. Вместо да вмъквам цитати, оставих хората да говорят сами.
Как бихте определили жанра на книгата – автобиография, мемоари, реконструкция?
– Тя е малко странна като жанр. Но съм благодарна на издателите, че приеха тази форма, която е много необичайна. Разбира се, в нея има много спомени, но не бих я нарекла мемоарна. Това е разказ за живота. Той се опитва да се върне назад и да погледне на събитията с очите на тогавашния Ходорковски. Това е много трудно, защото силно влияят днешните емоции.
Независимо от многото изписано, в историята на ЮКОС останаха загадки. До ден-днешен не става ясно защо беше взето решението да се разгроми компанията. Вие каква картина си създадохте за това?
– Имам чувството, че и Ходорковски няма пълната картина. В книгата описваме едно събрание на РССП – Руският съюз на промишлениците и предприемачите, през 2003 г., когато Ходорковски говори по решение на шефа на администрацията на президента Путин – Александър Волошин. Преди началото Ходорковски попитал Волошин още веднъж дали е сигурен, че трябва да говори за „Северен нефт”. Волошин отишъл при Путин, казали си нещо и казал: да, говорете както се разбрахме. Тогава Ходорковски казал в речта си, че за „Северен нефт” е платена двойна цена и вероятно става дума за корупционна сделка. Тази фраза предизвикала Путин. Неговият патос бил: момчета, и вие приватизирахте, но ние не ви закачахме, защо сега вие закачате нас? Това са вътрешните движения, които предшестват атаката срещу ЮКОС.
Освен бизнес интересите, очевидно има и силен личен момент в цялата работа. Известно е, че Путин винаги много се дразни, когато чуе името на Ходорковски. Явно тук има отдавнашна омраза.
– Книгата започва с опита ми за реконструкция на чувствата на Путин, когато Ходорковски му разказва за корумпираните му чиновници. Важно е това, че в началото на 2003 г. Путин е бил на власт едва от две години и още се е страхувал от олигарсите. Според мен той се е боял от две неща – медиите, защото вярвал в силата им, и олигарсите, защото те имали пари, влияние и много мощно лоби в парламента. По това време Ходорковски бил най-яркият сред тях, най-силният и най-богатият, компанията му изпреварила „Лукойл” и станала първа в страната. Путин действал по логиката, че за да победиш, когато си нападнат от цяла група, трябва да удариш най-силния. И направил точно това.
Имали сте уникалната възможност да наблюдавате Путин по време на първата му предизборна кампания преди 12 години, когато сте писали книгата „От първо лице”. Можете ли да сравните Путин от 2000 г. и сегашния му образ?
– Аз смятам, че хората не се променят, просто в различни периоди на живота им се проявяват различни черти на характера им. Към днешна дата Путин си е същият, просто след 12 години седене в кресла се проявяват други черти на характера му.
А какъв е Ходорковски, който вече 8 години е затворник на Путин?
– Той, според мен, е съвременен човек. В последната си лекция преди ареста му той говореше, че трябва да се промени образователната система, че трябва да се подобри животът на младежите, за да не емигрират. Ходорковски е много съвременен човек, технократ, който живее в крак с времето.
И той ли не се е променил през годините?
– Той получи тази странна възможност, да не дава Господ никому, да спре и само да мисли. Затворът му даде ограничено пространство и неограничено време да погледне в себе си и да се опита да разбере някои неща. Но мисля, че образът му, който помним по време на ареста му – на хладен, спокоен и разсъждаващ човек, няма нищо общо с човека, който сега е в Карелия.
Фото: svobodanews.ru
