Лира Литературно-рекламна Агенция
Забавните му спомени станаха хит
„Германия, моя любов!” ни връща в един изключително романтичен и същевременно, граничен за мнозина българи момент. Имаше период, когато смятахме, че е достатъчно да излезем от границите на тогавашната поизостанала България – и ще е въпрос на време ума и талантите ни да бъдат оценени от прогресивния Запад. „Да, ама не“, казва ни сега авторът на книгата и ни потапя в история, която е изключително смешна – особено при положение че не се е случила на самите нас. Така или иначе, мнозина ще се разпознаят в типажите на Борис Дренков. Той самият твърди, че всяка дума по страниците е преживяна… и е дошло време сам да се посмее на онези времена.
Книгата е хубава и заради друго – чудесно може да сравним с какво са разполагали 18-годишните в края на миналия и началото на новия век и сега… По какво си приличат поколенията и кое е онова, което имат да преодоляват.
„Германия, моя любов!“ обаче е на първо място книга, която да четем с широко сърце и усмивка – и тук Борис Дренков е постигнал успех. Както всъщност вече го направи с дебюта си – „Нощникът на един Борис“. Сега идва дневникът за една Германия… Който със сигурност му резервира място в ложата на съвременните хумористи. Колкото и да е сериозно на моменти това интервю.
Борис Дренков е доктор по английска литература и автор на научни статии – също толкова методично обаче демонстрира таланта си да ни разсмива
– Господин Дренков, автобиографична история ли е „Германия, моя любов!“ – и ако това е така, има ли нещо, което вече Ви се иска да не бяхте споменавал?
– „Германия, моя любов!“ е изцяло биографична книга.Нито един от персонажите в книгата, местата, за които говоря, или случките не са фикция, не са измислени. Аз винаги съм казвал, че за мен живият живот е най-силното вдъхновение, неизчерпаем източник на истории и персонажи. Необходимо е просто да наблюдаваме и да се отдадем на любопитството ни към всичко около нас и тогава вдъхновението никога няма да ни напусне.
А дали съжалявам за нещо, което е станало част от книгата? Категорично не! Писах книгата с огромна обич към всеки един детайл от повествованието и разбира се, към хората, с които преживях всичко това, а и към себе си. Така че съвестта ми е напълно чиста и се надявам обичта, с която съм създал „Германия, моя любов“, да бъде усетена от читателите.
– Германия, пък и немските марки, бяха институция в съзнанието на българина навремето, какво се промени за четвърт век?
– Всичко, абсолютно всичко се промени за четвърт век. Не знам колко българи осъзнават, че само за 25 години ние като че ли забравихме нашата толкова микроскопична, дори клаустрофобична реалност, която цареше в началото на този век. Сега да отидеш за няколко дни до Гърция, за коледните базари в Австрия или за винен тур във Франция е част от ежедневието ни. Преди 25 години това беше абсолютна химера. Всичко се ограничаваше до България и до това, което ни се предложи тук, а то не беше много по онова време. Сега сме свободни, можем да изградим вкус, сравнявайки храната, традициите, атмосферата във всички европейски страни от първа ръка, бидейки там, преживявайки всичко от собствена гледна точка, не от списания, не от брутално лоши копия на филми или предварително избрани от някого другиго книги.
Тази свобода е безценна, тя е нещо, което сме извоювали всички ние и за което са се борили и мечтали и нашите родители, че и техните. Така че се надявам всеки българин да празнува подобаващо тази свобода, този дар и да разширява хоризонтите си с всяко място от света, което посети.
Що се отнася до Германия, като държава с много специален статут в манталитета на нас, българите, мисля, че не се е променило много. До ден днешен ние изпитваме едно особено благоговение пред Германия като идея, подредба, атмосфера, дисциплина, чистота във всякакъв аспект. И това е нормално, защото Германия представя много силен контрапункт на нашата реалност, която е много по-неподредена, по-неподлежаща на регулиране и ако щете, по-цветна, по-лека и душевно спокойна, поне според мен. Но свободата да пътуваме, достъпността на Европа ни дава възможност и да сравним. Да видим, че тревата в Германия може да е по-зелена (и тя е, между другото, съвсем буквално по-светлозелена от тази в парковете у нас), но винаги трябва да си зададем въпроса дали по-зелената трева е всичко, от което имаме нужда, за да сме щастливи.
Тревата в Германия може да е по-зелена , но винаги трябва да си зададем въпроса дали по-зелената трева е всичко, от което имаме нужда, за да сме щастливи
– Като погледнете сега назад, коя беше най-голямата илюзия на Вашето поколение емигранти – и съответно, най-голямото разочарование?
– Чудесен въпрос. Разбира се, че най-голямата илюзия беше, че в Западна Европа всичко е много по-лесно, по-достъпно. Мислехме си, че за разлика от при нас, в Германия с честна работа, без човек да стига до границите си, може да стане несметно богат. Е, не може! Трябва ужасно много къртовски труд в много различни направления, за да можеш да достигнеш ниво, което да ти осигури някакъв по-охолен стандарт на живот.
Знаете ли кое също много ни изненада, със сигурност неприятно, когато започнахме да се борим в Германия тогава, преди 25 години? Ние бяхме убедени, защото бяхме страшно неподготвени, че Германия, чисто бюрократично, е много по-уредена и по-праволинейна от България. Е, оказа се, че и в Германия има титаничен бюрократичен товар, с който се сблъсква всеки един гражданин. Бързо разбрахме, че Германия също има много трески за дялкане, какъвто е случаят с абсолютно всяка цивилизована държава по света. И най-хубавото е, че сега всеки може да си избере треските на коя държава му пречат най-малко. Преди само 25 години нямахме този лукс.
– Ако друг ни разказваше историята по страниците на „Германия, моя любов!“, сигурно щеше да е много тъжна книга… Кога е успешен хуморът, как мислите?
– Според мен хуморът е успешен тогава и само тогава, когато е поднесен с уважение и зачитане на публиката. Плоските шеги винаги са безвкусни, непознаването на публиката пък обрича всяко сатирично произведение на пълен провал.
В „Германия, моя любов!“ аз исках да създам нещо наистина забавно, не просто шеговито или леко, а нещо, което искрено да разсмее хората, без да се корени в клишета или стереотипни контрапункти, които като че ли преобладават напоследък в хумористичната среда у нас (бедни – богати, граждани – хора от провинцията, мъже – жени). Тази книга е писана за читателите с непрекъсната мисъл за тях, да им е интересно, отпускащо и много, много смешно, но по един необичаен, нов начин.
Написах текста сравнително бързо, защото исках да звучи спонтанно, да заговори читателя мигновено, без да има нужда той да свиква със стила, хумора или някакви други елементи от наратива. И въпреки това през цялото време аз се водех от едно безкрайно уважение към бъдещата публика на книгата, исках да ѝ предложа дълбок хумор, без клишета, без дебелашки майтапи. Надявам се книгата да достигне по този начин до публиката.
„Германия, моя любов!“ кацна в ръцете на най-голямата оперна звезда в моята лична оперна история – Дарина Такова“, споделя авторът
– Превърнахте „Нощникът на един Борис“ и в комедийно шоу, може ли това да е съдбата и на „Германия, моя любов!”?
– Разбира се. Задължително! Дори сега, когато подготвям сценария за премиерата на книгата, аз я мисля като комедийно шоу, посветено на сблъсъка на моя осемнайсетгодишен Аз с мастодонта Германия.
Но искам да подчертая, че това пренасяне на атмосферата на книгата върху комеди сцената е моя лична необходимост, да представя текста си в различни форми, чрез различни медии. Бих искал читателят да има възможността да види как аз, като преживял всичко това, поставил се във фокуса на целия този абсурд, интерпретирам тези истории на сцената. А и шоуто „Германия, моя любов!“ ще бъде един много богат формат с подходящата музика и атмосфера (разбирай много бира), за да обогатим измеренията, в които ще живее този текст.
– Стана така, че разстоянията се скъсяват, транспортът е все по-удобен, но хората са все по-раздалечени и на по-голяма дистанция. Какво не ѝ е наред на нашата епоха?
– Ох! Всъщност всичко си е наред с нашата епоха. Когато пишех дисертацията си, трябваше да преровя огромно количество текстове и документи от епохата на Ренесанса. Ами и тогава „старите, мъдри“ хора са мърморели, че всичко отива „на кино“ (нямали са кино и затова са използвали по-близки до тях изрази като „надолу по канала“ и подобни). Аз съм твърдо убеден, че нищо неестествено не се случва. Напротив, животът винаги си намира път, адаптира се по начин, който никой учен не може да обясни или „хване“ в теория или някаква теорема.
Аз, както и много други хора, смятам, че ние се намираме в периода на историческа смяна на епохите, която изисква изключителна адаптивност и желание да движим живота, историята и дори времето напред. Всичко около нас се променя, така е, но как бихме могли обективно да кажем, че е за по-лошо. Не знаем, не можем да гадаем как новите начини на комуникацията, тази все по-мащабна, заливаща ни глобализация ще се отрази на нас и най-вече на нашите деца. Затова аз съм избрал да вярвам, че живеем в най-доброто време от всички възможни времена досега. Радвам се съвсем искрено, че моят син има възможност свободно да избере къде да живее, учи, работи, какви да са приятелите му и най-вече да види от първа ръка, че всъщност всички хора, навсякъде по света, сме много еднакви, вълнуваме се, страдаме и се забавляваме с много сходни неща. Аз съм сигурен, че това ново съзнание ще доведе до много, много хубави промени, до ново съзнание и нов вид свобода. Просто трябва време, в което да свикнем с факта, че светът е толкова малък вече.
И разбира се, необходимо е да се научим как да се справяме с огромния поток от информация, който ни залива ежесекундно. Не е имало друго време досега в историята на човечеството, в което индивидът да е бил изложен на такъв поток от информация и поне за мен това е огромно предизвикателство във всякакъв аспект – времеви, психически, здравословен. Но пък виждам сина си и неговите приятели колко бързо умеят да пресяват информацията и да се фокусират само върху това, което ги вълнува. Другото просто оставят да си тече покрай тях. Така че може би се формира съвсем ново съзнание. Пак ще кажа, че животът е невероятно адаптивен и винаги си намира начин, за да продължи напред.
Не е имало друго време досега в историята на човечеството, в което индивидът да е бил изложен на такъв поток от информация и поне за мен това е огромно предизвикателство във всякакъв аспект
– Хрумва ли Ви добър съвет за 18-годишните, които избират сега Германия?
– Да, за тези 18-годишни момчета и момичета имам един страхотен съвет, всъщност най-ценния, а той е, че ИМА ПЪТ НАЗАД. По наше време нямаше. Провалиш ли се в следването, се връщаш… завинаги. Сега не е така. Сегашното поколение има възможност да пробва и опитва, а при това да има и ясното съзнание, че България винаги е опция. И то каква опция? Казвам го като човек, който след около дванайсет години се прибра от Германия в България. У дома винаги, винаги е по-лесно. Тук дори неподредените и изпочупени павета по улицата ти помагат, познават те и независимо колко са ръбати, всъщност ти мислят доброто, защото си техен, а и те са твои. У дома и стените помагат. И това мога да го потвърдя на базата на това, че моята психика в чужбина понесе много болезнени щети. Толкова болезнени, че трябваше да се върна (не понасям такива изрази, но в случая този е много точен) „при извора“, там, откъдето идва най-изначалната енергия, която тече в мен.
Така че това е, което искам да кажа на всички, които отиват да учат, да работят или поради някаква друга причина са в Германия: не сте сами, не късате въжето завинаги, винаги има План Б. Каквото и да стане, колкото и да се загубите в Германия или където и да било другаде по света, в България винаги има подслон, защита и сигурност.
– Книгата се появи и сред най-продаваните, дали успяхте да чуете някой коментар, който да Ви зарадва или да разсмее самия Вас?
– Ами първите реакции ме радват толкова много и толкова искрено, че се чувствам като много малко дете, на което му подаряват някаква много мечтана играчка или пък кученце. Благодарен съм на всеки, който ми каже, че книгата го е „разсмяла“. Значи съм хванал общата енергия!
Смеем се много с приятелите, които имам от Германия и с които си спомняме за „онова“ много трудно време. А тогава ни идеше да ревем и го правихме – много често на песни като „Я, кажи ми облаче ле бяло“, „Моя страна, моя България“ и други от тази тоналност, които неминуемо жегваха емигрантските ни сърца. Ха-ха-ха! Но сега се смеем, нали? Казвам ви, че животът винаги намира начин да се адаптира и да продължи напред!
Премиерното шоу на „Германия, моя любов!“ ще е на 14 юни 2025-а в софийския Swingin’ Hall
