Лира Литературно-рекламна Агенция
Известната германска писателка от български произход Сибиле Левичаров даде интервюта за чешката преса по повод на литературното четене на книгите й в Прага. Предлагаме ви кратък разговор, публикуван в „Пражки вестник”, в който писателката коментира романа си, посветен на България – „Апостолов”. Книгата излезе през 2009 г. и спечели веднага наградата за белетристика на лайпцигския панаир. Романът предизвика противоречиви реакции в България – от одобрение до остра критика. В отговор на нихилизма на „Апостолов” Евелина Ламбрева – Йекер, която живее в Швейцария, написа „Защото говорехме немски”. На въпрос на чешка журналистка как би коментирала това, Левичароф отговаря лаконично, че книгата на Йекер е много умна.
……………………………………………
В романа Ви „Апостолов” две сестри – германки с български произход, пътуват през България заедно с шофьор, който иска да им покаже забележителностите на страната. Едната сестра фучи жлъчно по време на пътешествието, другата го приема със снизхождение. Романът отразява ли Вашата раздвоеност към страната, от която произхожда семейството ви?
– Думата „фучи” ми е малко екстремна. Не забравяйте, че в романа има виц. Пресилената реакция на едната сестра е леко карикатурна. И освен това има два пасажа, които са възхвала на България. Но няма никакво съмнение, че страната е сграбчена и разрушена от мафията .
Списание „Цайт” нарича романа Ви „най-суверенната проза, която съвременната немска литература може да предложи”. Какво Ви мотивира най-много, когато пишете – стремежът към успех или желанието да си разчистите сметките с автобиографичното минало?
– Досега почти не съм използвала автобиографичен материал в книгите ми, смятам да го направя в бъдеще. Имам резерви към автобиографичното, то често влошава писането и стеснява възможностите му. Литературата е силна тогава, когато е откривателска и не се ограничава само до собствения живот на писателя. Впрочем романът ми „Апостолов” не е чисто автобиографичен – аз нямам сестра, просто включих някои елементи от живота на семейството ми. И спекулациите по адрес на автобиографията ми са далече от истината.
Какво Ви вдъхнови за новия ви роман „Блуменберг”, посветен на философа Ханс Блуменберг?
– Много уважавам Блуменберг. За първи път прочетох негова книга, когато завършвах училище. След това следях всяка негова творба. Не съм била негова студентка и не съм го срещала никога. Така че беше голямо предизвикателство да пиша за него.
„Гьоте институт” в Прага организира четения, посветени на Вашето творчество. Колко важно е за Вас книгите Ви да бъдат представени извън Германия?
– Чудесно е да бъда представяна в чужбина, радвам се на всеки превод – това е голяма чест. Самата аз изпитвам голямо удоволствие да чета преводи на големите писатели.
Фото: de.wikipedia.org
Свързани заглавия
Сибиле Левичароф получи наградата „Вилхелм Раабе”
Сибиле Левичароф с нова награда
Сибиле Левичароф взе наградата „Хайнрих фон Клайст“
Евелина Йекер кръстоса шпага със Сибиле Левичароф
„Апостолов“ на Сибиле Левичавов тук
Как пък разбра, че страната е сграбчена от мафията при положение, че нито е родена тук, нито ивее тук, нито е стъпвала тук от кой знае колко години вече… Аман от емигранти, които мразят държавата си.