Рисуваните думи на Изтока

Всяка буква е свещена

Калиграфията е смятана за най-висша форма на изкуство в страните от Близкия изток. Всяко докосване с четката върху листа е медитативно, дори религиозно преживяване. Или пък танц с думите и смислите – както в случая с Джила Пийкок.

Джила е родена в Иран, но е още малка, когато семейството ѝ се мести във Великобритания. Там учи медицина, за да има перспектива пред себе си – и изкуство, та да се вслуша във вътрешния си глас. Танцът ѝ с изкуството и културата на родната ѝ страна продължава и с преводи – Пийкок пресъздава на английски стиховете на Хафиз, чието значение за източната култура спокойно може да се сравни с това на Шекспир за западната.

Джила съчетава тези два свята – на изкуството и поезията, като се посвещава на насталик. Това е стил в арабската калиграфия, който се появява в Иран с края на Абасидския халифат. Насталик е именно онова, което западният свят нарича персийско писмо. Използва се в Иран, Афганистан, Пакистан – също и от много малки, местни езици.

Като използва за основа културното наследство на народа си, Пийкок изобразява стиховете на Хафиз именно с помощта на насталик, превръщайки обаче творбата в необикновено изкуство. В резултат се появяват впечатляващи изображения, които носят знаците на древната култура и в същото време въздействат лирично.

Пийкок е уважавана и в самия Иран, с който тя никога не губи връзка. Творбата ѝ „Сюлейман и папуняка“ например е изложена в столицата Техеран. Според източната традиция всъщност самите букви са свещени. Затова изобразяването им е божествена дейност. Нещо, което личи във всяко движение с четката от Джила Пийкок.

Калиграфичните творби на Пийкок се радват на голям успех, като през годините са излагани в много британски музеи. Тя ги отпечатва ръчно и под формата на книга, която печели и награди за дизайн