Начало / България / Проф. Михаил Неделчев: Зарев пише с толстоевска мощ

Проф. Михаил Неделчев: Зарев пише с толстоевска мощ

Писатели, литературни критици, медийни експерти и много почитатели на творчеството на Владимир Зарев изпълниха до краен предел столичната книжарница „Хеликон-България” в сряда вечерта. Причината беше премиерата на „Законът” – последната част от трилогия на писателя. Първите две части са „Битието” и „Изходът”.

Романът беше представен от литературоведа проф. Михаил Неделчев, който акцентира върху качествата трилогията и таланта на автора. „Романът е безпощаден, жесток. За първи път прави връзка между битието преди промените. Разказ за всички митове на битието. Дали ляв или десен? За мен не e нито ляв, нито десен. Писан е от висока позиция. Зарев пише с толстоевска мощ. В българската литература няма такава епична повествователност. Авторът не се бои да бъде многопластов. Трилогията не може да бъде забравена. Това не е книга за бързо четене”, каза Неделчев.

Проф. Сергей Герджиков нарече Зарев „Майсторе“ и прочете откъси от романа. За него трилогията е най-успешната мащабна сага в класическата ни литература. „Обхваща цял век”, подчерта професорът.

На премиерата на „Законът” беше и Томас Фрам – преводачът на немски на романите на Зарев. „Много съм радостен, че в книжарница виждам следи от германската индустрия”, възкликна Фрам. Той се наведе и посочи надписа „Singer” на масата около, която седяха авторът и представящите. „Щастлив съм, че с немска машина могат да се зашиват културите”(в част от книжарници „Хеликон” легендарните немски шевни машини са превърнати в маси).
Фрам обясни, че Зарев е интересен за немскоговорещите, защото пише и за тях и обяснява колко е важна Виена. „Той ме принуди да си обогатя немския. Зарев разказва нашия и вашия свят отвътре. Искам да знаете, че ние и вие сме от един дол дренки”, каза Фрам и акцентира върху силния психологизъм на романите на Зарев, което привлича немския читател.

Зарев – достолепен и сдържан, благодари на всички присъстващи на премиерата, на издателите и на близките си. „Благодаря и на моите колеги, на които им чета книгите. Облякох си бяла риза, когато свърших трилогията. Като млад за мен беше важно кой ме обича. Сега за мен е по-важно кого обичам”, обобщи Зарев. Опашката за автографи беше респектираща.

Свързани заглавия
Владимир Зарев: Да си Балзак в България е нищо, тишина в тишината
Отзиви за романи на Владимир Зарев
Литературовед и философ ще представят „Законът” на Владимир Зарев

Книгите на Владимир Зарев тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

giannifirmandolibros-620x388-1

Джани Родари възпитава в най-хубавото децата

На 23 октомври ще отбележим цял век от рождението на любимия писател Така върви времето …

Един коментар

  1. ИВАН ПЕТРОВ

    Прочетено в Интернет
    Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
    В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен – предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
    Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
    Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
    Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
    „Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди… Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
    Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
    Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
    Из студията „Анатомия на полето”