Лира Литературно-рекламна Агенция
Безсмъртните сърца ще затуптят в началото на лятото
Лекар по образование, Крушарска нашумя със своята „Болница за безсмъртни създания“, в която среща си дават много свръхестествени създания. Книгата се сдоби с много почитатели, които харесаха нейните върколаци, вещери, вампири, нимфи и прочие странни същества. Последва „Анатомия на безсмъртните видове“, като двете книги помогнаха на авторката да се нареди и сред най-продаваните български писатели през миналата година в „Хеликон“.
Младата авторка очевидно няма да остави читателите за дълго в неведение, тъй като вече обяви трета книга от поредицата – тя носи името „Дисекция на безсмъртни сърца“, като датата, на която се очаква да се появи в книжарниците, е 15 юни 2024 г. Както и първите две, и тя излиза с логото на „Хеликон“.
„Мистериите се разбулват – обяви Александрина Крушарска за новата книга, – докато сенки от миналото се опитват да вземат превес в една война, която действително има много по-голям залог от „заличаването на няколко безсмъртни вида“.
И новата корица е създадена от Фиделия Косева, като читатели веднага обявиха именно нея за най-добра от трите. Самата Крушарска пък успокои своите последователи в социалните мрежи, че това няма да е последната книга от историята и ще има още продължения.
Ето и един нередактиран откъс от най-новата – „Дисекция на безсмъртни сърца“
Вещицата влезе в стаята.
– Покривът се нуждае от ремонт. – Все така забулена в бурката си, тя дръпна единия стол и седна на масата. Котаракът се настани в скута й с елегантен скок. – Хайде, защо висиш прав? Сядай да видя какво ти е отредила съдбата.
Той изгледа птицата на стената:
– Препарираните животни ме притесняват… Освен това не съм тук, за да ми гледаш.
Вещицата взе тестето карти в ръка.
– Не искаш да знаеш бъдещето си?
– Ни най-малко – той най-сетне се отпусна в стола срещу нея. – Дойдох, защото търся някого. Един приятел. Беше отвлечен. Предишните вещици, при които бях, ми казаха, че не е мъртъв, но и не успяват да го открият никъде по Земята. Сякаш имало нещо като „завеса“, която пречела на търсещата магия да го намери.
– Ах, вие хибридите… Изхвърлят ви на улицата заради някакво предполагаемо пророчество, а в действителност няма по-верни приятели от вас.
– Пророчество? – той повдигна вежди.
– Казват, че армия от хибриди ще завладее Земята – очите на вещицата се сбръчкаха в краищата, вероятно устните й се усмихваха под черния плат на бурката. – Не знаеше, нали?
– За пръв път чувам, но ще съм наистина обиден, ако там някъде има армия от мои себеподобни, която се готви да превзема Земята, и никой не ме е поканил да се включа.
Вещицата се засмя:
– Как се казваш?
– Захария.
– Захария… Това, което търсиш, не може да бъде открито.
