Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила Еленкова
Като драма и модерен психотрилър британката Луси Фоли разиграва фалшивите отношения между група бивши състуденти
Те се събират само по повод, от времето на безгрижното следване в Оксфорд е минало почти десетилетие, а приятелството помежду им е подложено на ужасяваща проверка. Буквално можем да си ги представим, да влезем в тази компания от девет човека – четири двойки и самостоятелна млада жена, всичките на около трийсет години, шумни, весели, готови да похарчат пари за една Нова година в луксозно имение, някъде в шотландската пустош. Хижата от стъкло и хром, която предварително резервират, се простира на двайсет хиляди хектара и наоколо няма жива душа. Пейзажът си струва – езеро и планини, безкрайна снежна пелена, обгърнала великолепната природа, предразполагаща към уединение и празник с толкова любими хора. Изведнъж в новогодишната нощ един от тях изчезва, после е намерен труп.
От самото начало цялата история изглежда построена на драматургичен принцип – на сцената излиза и говори всеки един от героите, чуваме гласа му, усещаме нечий жест, долавяме поглед, към който Луси Фоли насочва прожектора така, че да покачва напрежението и да заплита интригата. Действието тече в момента на преживяванията им и няколко дни до фаталния купон. Естествено, алкохолът отключва задръжките, развързва езиците, отприщва спомените и виждаме как никой от приятелите не е този, за когото се представя.
„Ловът“ на Луси Фоли напомня „Хайка за вълци“ на българския писател Ивайло Петров, но вярна на английската литературна традиция и жанра на този роман, авторката вкарва похвата „убийство в затворена стая“, в която климатът навън и отношенията на хората вътре представляват взривоопасна капсула. На читателите им е добре в нея – те не търсят веднага жертвата и убиеца, макар че се досещат кой би могъл да бъде, защото тук всеки отделен детайл ги поглъща. От пътуването до обзавеждането на живописното място, в което има гара, но не спират влакове, през тъмното минало на пазача на дивеч, който мрази градските сноби, дошли да му нарушават покоя, но и да му изкарват заплатата, та чак до характерите, формирали дадена двойка, или онова, което изхвърля на снега един от тях.
Подобно другите романи на Луси Фоли – „Списъкът“ и „Апартаментът“, „Ловът“ показва как малката общност се разпада заради ценностите на отделни хора. Ето и цитата, който най-добре ги илюстрира: “Просто оцеляваш, съществуваш. Не живееш. Това е дума за онези, които искат забавления, удоволствия, удобства от всеки свой ден“.
Стара китайска поговорка гласи: дръж приятелите си близо, а враговете си по-близо. Но понякога такава близост може да доведе до трагедия.
