Лира Литературно-рекламна Агенция
В студеното време припомняме трима, чиито книги зареждат с адреналин
Началото на 2024-а ще остане в историята с необичайно ниските температури – от минус 20 до минус 40 градуса в Швеция, Финландия и Норвегия – студени по принцип географски точки, които са далече от нашето, спасено от чак такива аномалии местенце на Балканите. Eто скалата на емоциите от севера:
В Швеция не всички убиват, някои и обичат хората
Роденият в Стокхолм блогър и журналист Фредрик Бакман насища своите романи с толкова задушевна атмосфера, че човек от първата среща иска да прегърне героите им, да се състезава с тях, да ги покани на гости, въобще − да се обгради с подобни, съпричастни на тревогите му хора. Като в „Баба праща поздрави и се извинява“, „Брит-Мари беше тук“, „Бьорнстад“, или „Човек на име Уве“, който подлуди света. Бакман пише хумористично и загрижено по всички възможни социални проблеми – самотата, агресията, отчуждението в семейството и отделно личността, която сякаш се разпада на кристалчета. Всяка книга на шведския писател прилича на гледка през заскрежен прозорец към къщата на съседа, който те дразни, всъщност си му благодарен, че е близо до теб. И неволно ти хрумва да се облечеш топло, да излезеш на двора и взаимно да си споделите по една история.
„Говори се, че навън имало слънце – само за информация“
Това са думи на норвежкия писател Ю Несбьо, по-точно на инспектор Хари Хуле от полицията в Осло. Заради него после навсякъде започват да ти се привиждат маниаци, като този от романа „Снежния човек“. С тях се оправя Хари, самият той с немалко трески за дялане: тъжни спомени покрай родителите си, една бивша голяма любов, дузина мъртви колеги и неколцина живи, които хич не обичат свадливия му нрав и това че пие, но признават професионализма му що се отнася до спасяване на човешки живот. Романите на Ю Несбьо показват какъв авторитет има полицията сред обществото и доколко хората познават работата ѝ. Впрочем фамилията на своя герой писателят е заимствал от древен град на викингите − „Хоул“, чието име произлизало от старонорвежката дума Hólar, а в множествено число в превод означавало „кръгъл изолиран хълм“.
Туве Янсон – топла следа от детството
Нещо пухкаво и пълно с носталгия предизвиква всеки образ от вселената на муминтроловете. Едва ли има човек, който да не е минал през нея като през портал във времето. Художничката и писател Туве Янсон създава тези чудни същества миналия век, отначало те са герои, предназначени за комикс, после интересът към тях се засилва лавиноообразно. Дори не мислим авторката на кого принадлежи – на Швеция или Финландия, защото отговорът е ясен – на децата по целия свят! Благодарение на своето творчество Туве успява да спечели достатъчно и си купува малък остров във Финския залив. Точно така си представяме живота на едно хипопотаместо муминтролче – да спи дълго и сладко, сгушено сред голямо семейство в своя гостоприемен дом, и никога да не пораства. Пък все ще дойде пролетта…
