Хенри Кисинджър – по-близо до „Разпни го“, отколкото до „Осанна“

01.12.2023 Откъси, Свят

За мъртвите или добро, или нищо… това всъщност не важи и в неговия случай

Противоречив и изключителен. Това сякаш са двете най-често използвани думи в реакциите по повод смъртта на американския политик, който преплува няколко епохи, за да се отиде от света ни на сто години, шест месеца и два дни.

Заслугите му са огромни

Когато обаче се включат анализаторите, наяве започват да излизат твърде нелицеприятни факти. Така или иначе, смята се, че Хенри Кисинджър е човекът, който слага край на Виетнамската война – за свършеното в нея получава и Нобелова награда за мир. Пак Кисинджър има водеща роля в разведряването на отношенията със СССР, до последно единствено споменаването на името му спомага да се укроти топката между САЩ и Китай… Ненапразно китайското външно министерство коментира новината за смъртта му именно с „историческия принос“ на Кисинджър за нормализиране на отношенията, като подчертава факта, че той е посетил Китай „над сто пъти“ – за последно, миналата година.

Факт е, че само с едно изречение успява да разбуни духовете или пък да успокои отношенията в цели региони на света. Историята помни и негово изказване по CNBC, в което заявява, че почти всички славянски жители на областта Македония са българи. Годината е 1999-а.

И смъртта му е необичайна

Веднага е вписан в златната книга на американската политика като най-дълго живелият държавен секретар на САЩ. Магистър по хуманитарни науки и доктор по философия, той обича да се заиграва и с перото. Заглавията на дебелите томове, които пише, са емблематични: „Световен ред“, „Кризите“, „Политиката“, „Дипломацията“. В тях гласът му е почти платоновски, само дето е по-многословен, пък и подкрепя тезите си с факти от преживяваното. Но трупа авторитет като стратег и дори архитект на света, в който живеем и днес.

Едва на 51, през 1972-а, казва за себе си пред микрофона на Ориана Фалачи: „Американците харесват каубоя… който язди самотен в града или селото само с коня си и с нищо друго… На мен много ми подхожда този забележителен романтичен образ, защото самотата винаги е била част от моя стил, моят метод, ако щете.“

Само няколко години по-късно пък протоколите от срещата му с турски външен министър пазят и следните думи: „Незаконното правим веднага. Противоконституционното отнема малко повече време.“

Вече в наше време

Актуалната ситуация той коментира както обикновено, с точни и режещи като скалпел думи, пред „Файненшъл Таймс“: „Смятам, че основните убеждения на Путин са мистична вяра в руската история… и смятам, че той се чувстваше обиден от огромната пропаст, която зейна между Европа и Изтока. Той се чувстваше обиден и заплашен, защото Русия беше застрашена от поглъщането на цялата тази територия от НАТО. Това не е извинение за войната в Украйна и аз не предвиждах такава мащабна атака срещу суверенна държава. Мисля, че той неправилно предвиди международната ситуация…“

Като реакция на смъртта му пък Путин казва за Кисинджър, че е „мъдър и далновиден държавник“. Макар че прогнозата на отишлия си титан е категорична: „Когато дойде време за споразумение и мирно урегулиране на конфликта, всички трябва да вземат под внимание факта, че ние няма да се върнем към предишните си взаимоотношения, а Русия ще има различна позиция – не заради нашите искания, а защото те предизвикаха тази ситуация.“

Афоризъм завинаги

Много вярна е и тази мисъл на Кисинджър, цитирана многократно: „Успехът само купува билет за вход към нови задачи.“ Показва го всъщност непрекъснато през живота си… С точни действия, комбинативен стил и дори непремерени думи. Ето още от тях…

„Той е мръсен кучи син!“ (за анализатора Дан Елсбърг, разкрил секретни документи за Виетнамската война)
„Червените кхмери са кръвожадни главорези, но ние няма да позволим това да застане на пътя ни. Ние сме готови да подобрим отношенията си с тях.” (на среща с тайландски министър)
„Всеки самолет може да носи десетократно повече бомби, отколкото самолетите от времето на Втората световна.“ (в разговор с Никсън по време на Виетнамската война)
„Ако в Съветския Съюз изпращат евреите в газови камери, това няма да е проблем на Америка.“ (из още един разговор с Никсън)

Накрая циничен анекдот

Тези дни се върти усилено из социалните мрежи, като илюстрация за методите на отишлата си легенда… при все че големият политик заслужава на първо място уважение! Но и реакциите на новината за смъртта му са потвърждение, че в политиката отдавна всичко опира до интереса… за да може все пак светът да е що-годе поносимо място за обитаване. Благодарение на хора като Кисинджър. Та ето го и този анекдот, едно към едно:

„Когато попитали Хенри Кисинджър, какво означава „дипломация на совалката“, той отговорил:
– О, то е нещо съвсем простичко. Например, ако искам да омъжа дъщерята на Рокфелер за някой мужик от глухо руско село, бих постъпил по следния начин… Отивам в глухо руско село, намирам там някой мужик и го питам:
– Искаш ли да се ожениш за американска еврейка?
– Пфу! За какво ми е? Тук си имаме достатъчно жени.
– Да, но тя е дъщеря на милиардер.
– Охо, това променя нещата!
След това отивам в Швейцария, влизам по време на заседание на управителния съвет на някоя банка и питам:
– Искате ли руски мужик да стане президент на вашата банка?
– Пфу! За какво ни е?
– Да, обаче той е зет на Рокфелер.
– Охо, това променя нещата!
После се връщам у дома при Рокфелер и го питам:
– Искаш ли дъщеря ти да се омъжи за руски мужик?
– Пфу! Откъде го измисли? В нашия род всички са финансисти.
– Именно. Той е президент на швейцарска банка.
– Охо, това променя нещата! Сузи, дъще моя, ела тук! Чичко Кисинджър ти е намерил годеник – президент на швейцарска банка!
Сузи:
– Пфу! Всички финансисти са или импотентни, или пe*epacти!
– Да, обаче този е груб руски мужик!
– Охо, това променя нещата!“