Лира Литературно-рекламна Агенция
В Националния исторически музей чрез сектор „Културно-историческо наследство” при Главна дирекция „Криминална полиция” е постъпила изключително ценна старопечатна книга, липсваща досега в българските хранилища, съобщи focus-news.net, позовавайки се на информация от музея. Това е книгата на Теофилакт, архиепископ на България (така се е самообозначил автора на корицата) „Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет”. Издадена е в Париж през 1542 г.
Теофилакт (1090-1146 г.) е назначен в зряла възраст за архиепископ на „Българската Автокефална (самоуправляваща се) Архиепископия”. Тя е основана от император Василий ІІ през 1018 г. и включва всички епархии (църковни окръзи) на Българската Патриаршия в Мизия и Македония, в която била ликвидирана от императора след завоюването на България.Българската архиепископия получила дори епархии в днешна Северна Гърция, Албания Южна Италия. За седалище бил определен град Охрид. Титулът на шефа и бил: „Архиепископ на Юстиниана Прима и на цяла България”. За да бъде по кратък титула архиепископите се подписвали често или с прилагателното „български” или с „архиепископ на България” както е в случая.
Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ (ок.1084-1107), известни до сега, са многобройни – той е изключително продуктивен автор. Някои от тях са много ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11 век. Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св. Климент Охридски, както и Служба за светеца.
Неговите Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет се считат за постижения на византийската екзегетика и са признати и досега както от Православната, така и от Западната църква.
Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж (по това време произведенията му погрешно се приписват на Атанасий Велики). През 1524 г. са издадени, вече под негово име, Тълкуванията на четирите евангелия от Новия завет в Базел. Следват многобройни преиздания, сред най-ранните и най-ценните от които е и изданието от 1542 г. в Париж.
Първият превод на старобългарски език на Тълкованията е издаден в Москва през 1648 г. в четири тома под името Благовестник или Толкование блаженнаго Феофилакта, архиепископа Болгарского на Святое евангелие.
След консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на Националния исторически музей.
Илюстрация: pravoslavieto.com
