Начало / Автори / Проф. Иван Славов за кича, вицовете и други неща от живота

Проф. Иван Славов за кича, вицовете и други неща от живота

Иван Славов почина ден след като навърши 84 г. Роден е на 14 февруари в Сливен през 1928 г. Професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия (1994-1998).
Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си е борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм.
Предлагаме ви негови емблематични изказвания, правени в различни медии, през последните години:

За жестокостта
–  В момента работя над книгата си „Модерната скука“. Една от главите разглежда как скуката, вътрешната опустошеност, липсата на духовни задръжки доведе до чувство на безнаказаност. До желанието да отмъщаваш на някого, без да си  сигурен, че той е виновен. В сегашния период скуката идва не толкова от недостиг на преживявания и разнообразие, а от пресищане. От това, че всичко се консумира бързо, безогледно и безконтролно. Стига се до състояние, в което всичко избухва. Този тип натрупвания, са до голяма степен наследствени, някакъв синдром  в това семейство, тази среда, по някакъв начин се предава в едно дете, което не може да го поеме. Ние винаги се стряскаме, когато нещата вече са свършили. Нямаме изпреварващо мислене. Реагираме винаги пост фактум и то с неща, които са обидни. Оставяме 7 деца да ги смачкат, после им правим паметник. Това е паметник на нашата безпаметност, на това, че винаги повтаряме едни и същи неща. И се страхувам, че тези убийства може да се повторят. Това не са убийства от афект, а нещо смразяващо.

в. „Монитор”, 2004

За клеветата
“През периода 1964-1965 г. преживях най-драматичните събития в живота си, следствие от интимната връзка с една чуждестранна поетеса. Отношенията ни се задълбочиха и тя настояваше да се разведа, да се оженим и да тръгна с нея за Канада. Можех да се подлъжа с тази авантюра, тъй като животът ми бе тягостен, ограничен и сподавен от жестоките политически порядки. В последния момент обаче открих, че тя има психическо заболяване, и поисках да се оттегля. Това я вбеси и тя започна да ме атакува по всевъзможни начини. Усложненията стигнаха дотам, че бях изправен пред партиен съд, изключен от партията и отстранен за три години от университета… Протоколът от моя разпит от партийния съд на 30.X.1965 г. установява, че въпреки натиска върху мен аз не съм допуснал нищо излагащо срещу моите колеги. Протоколът от Районния комитет на партията е изпратен в ЦК, където апаратчикът Васил Момов, безгръбначен лакей, архибезличен професор, го прочита и споделя с Николай Генчев и Елена Панова “възмущението“ си, че съм ги “предал“! На свой ред двамата охотно разпространяват лъжата на лакея Момов, тъй като моята нарастваща популярност дразнеше мнозина колеги.“

Сп. „Тема”, 2007

За живота си
„Живея с жалките 5,5 евро на ден. Това ми е порционът. За един професор, който на тази възраст продължава да пише, да твори и да има социален живот, аз имам пари за едно кафе на ден. Месечно получавам дефакто 330 лв., при условие, че имам 40 години трудов стаж, от които 34 са в Университета. Четири години съм бил посланик, но това е положението. А сега, ако до мен не беше настоящата ми съпруга, която полага всички грижи за моето здраве и настроение, едва ли щях да оцелея“.

 „ШОУ“, 2009

За вицовете
Времето на Тодор Живков бе време на политическия виц. Другите вицове са постоянни,стереотипни.
Политическия виц си има точно определено време.Тогава когато цензурата, страхът, заплахата са всеобхватни и няма възможност за легално критикуване и противопоставяне на режима и неговите безобразия. Това е  – има една фраза по друг повод казана от Хайне, но ще я използвам: „Ако на кучето му вържа мордата, то ще започне да лае отзад”.  За мен това е политическия виц.
Хуморът за мен е част от моето възприемане за света. Мисля обаче, че в света има общ спад на чувството за хумор. Факт е, че изчезнаха големите комиции няма такива емблематични, като ЧарлиЧаплин, Крачун и Малчо, Фернандел, Бурвил, Луи дьо Финес. Сега няма такива имена, няма почва, няма резонанс.
Нашите ,българските комици, са ужасни, то е кошмар, върхът на пошлостта. Дебелашки хумор, печалбарски хумор. Истински, интелегентен, искрящ хумор днес няма. По едно време, след десети ноември, хората у нас се поопитваха да се поусмихват, но за кратко и физиономиите отново станаха мрачни, гневни. А вижте в Япония какво става – усмивките там са задължителни, по улицата, на работа, у дома. А ние? Ние сме като в песента,в която се пее – “Ние сме безнадежден случай.”

www.obshtestvo.net/2009

 

За съвременния кич

Нищо по-различно от 2009 г., от 2008 г. и т.н. Кичът нито е вчерашен, нито е утрешен, той е вечен. Вече не се занимавам с това, очевидно кичът е явление, което не може да се изкорени, не може да бъде убито. То е много по-силно от всеки един. Преуспяват героите на кича. Те са фаворитите. Ние живеем в един политически, културен и обществен миш-маш. С годините осъзнавам, че кичът далеч не е най-трашната болест. Най-опа- сен за България е рецидивът на комунизма, от който не можем да се отървем вече десетилетия. Последните разкрития за ди-пломатите агенти показват за пореден път, че страната ни е филиал на ДС Ние станахме за срам пред целия свят като последната държава, в която живее плътен неокомунизъм. Доказахме на всички, че нищо не е разбито, нищо не е ликвидирано, а е поредният епизод от неизживения комунизъм. Спомнете си как от всички някогашни компартии българската беше най-ревностната и най-фанатизираната. Неслучайно ни на-ричаха „образцов сателит на СССР”.

www. frognews.bg, 2011

Любимите вицове на професора

На един имен ден доста наквасен мъж пита домакина:
– Извинявай, лимоните имат ли пера?
– Не, нямат – отговаря домакинът.
– Олеле! – възкликва пияният. – Значи току-що съм изтискал канарчето в джина си.
***
Между приятелки:
– Всички мъже си мислят за едно и също!
– Не, има и гадове, които не си го помислят!
***
– Не разбирам как си могла да се омъжиш за такъв дъртак?
– Скъпа, когато вземаш пари, питаш ли през коя година са печатани?
***
Жена се оплаква на съпруга си:
– Нарекоха ме курва!
– А ти защо ходиш там, където те познават?
***
– Готова съм вече, скъпи!
– Да, но аз не съм готов. Трябва да се обръсна отново.
***
Крадец влиза в къща, върви по коридора и обира. След малко чува:
– И аз те гледам, и Методи те гледа.
Ослушал се и продължил да краде, но пак чул:
– И аз те гледам, и Методи те гледа.
Ядосал се и извикал:
– Абе, кой си ти?
– Аз съм папагалът Гошо.
– Странно име за папагал.
– И Методи е странно име за питбул, но виж как те гледа!
***
Надпис с големи букви на входа на църква:
“Ако си се уморил от грехове, влез тук!”
На свободно място в текста някой друг е добавил с червило:
“А ако не си, позвъни на телефон 9815378!”
***
Преподавател по време на изпит се обръща към студент:
– Колега, защо ми намигате?
– Просто ви сигнализирам, че знанията ми са на привършване.
***
Студент влиза в студентско общежитие. Портиерът го пита:
– При коя отивате?
– А вие коя ще ми препоръчате?
***
Предсмъртни думи на стар арменец към големия му син:
– Пазете евреите, сине!
– Защо тъкмо евреите, папа?
– Свършат ли с тях, ще започнат с нас!
***
Един влиза в кръчмата на ръце.
Питат го защо така, а той отговаря:
– Казаха ми кракът ми да не стъпва повече тука.
***
-Иванчо, защо носиш обувки с три размера по-малки, отколкото трябва?
– Знаеш ли? Жена ми е грозна, немарлива и готви лошо. Синът ми е лош ученик. Тъщата е голяма досадница и крещи постоянно. Единствената ми радост в живота е, когато вечер си събувам обувките.
***
– Желаете ли бира? – пита келнерът постоянен клиент.
– Не, днес съм с колелото, донесете ми минерална вода. След известно време иде келнерът, носи бира и казва:
– Вече можете да пиете бира, одеве някой ви открадна колелото.
***
Надпис в студентски стол:
“Уважаеми колеги, моля, не хвърляйте на земята кюфтета и наденички. Две кучета и една котка вече умряха!”
***
Изпит по немски. Професорът:
– Съставете на немски изречението “Жабата скача по блатото”.
Студентът:
– Айн момент! Дер жабата, по дер блатото, дер шляп, дер шляп, дер шляп!
***
По средата на платното върви мутра и с цяло гърло крещи:
– Чудо! Случи се чудо! Аз ходя отново!
Към него се приближава друга мутра и пита:
– Що викаш, бе? Сакат ли беше?
– Не бе, откраднаха ми джипа.
***
Гарабед казва на Киркор:
– Видях жена ти на една гара с чужд мъж.
– На коя гара?
– Подуяне.
– Тя пък една гара…
***
Жена казва на мъжа си:
– В живота си съм имала само двама истински мъже…
– Кой е бил първият?
– И двамата не ги познаваш…
***
Пълна дама в аптеката:
– Имате ли нещо евтино и ефективно за отслабване?
– Имаме лепенки.
– А къде се лепят?
– На устата.
***
Няма по-нещастно същество под слънцето от фетишист, който копнее за женска обувка, а трябва да се задоволява с цялата жена.

 

Източник: briz15.com

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

giannifirmandolibros-620x388-1

Джани Родари възпитава в най-хубавото децата

На 23 октомври ще отбележим цял век от рождението на любимия писател Така върви времето …