Обсебващи за цял живот книги

12.07.2023 Читатели, Читателски дневник

Прочетем ли ги веднъж, остават в нас завинаги

Има книги, които сякаш се превръщат в част от самите нас – още щом ги разтворим… След последната страница пък постоянно чувстваме някакво желание да се озовем отново сред героите им. Идентифицираме се с тях, иска ни се да сме част от историята! Но единственото, което можем да направим, е да подхванем книгата отначало.

Обсебващите книги са способни да променят живота – или пък буквално, да го утежнят. Познати са дори състояния на психическа преумора от непрестанното блуждаене в света на литературните герои. Има случаи, при които читател така се пристрастява към дадено заглавие, че е склонен да го препрочита всеки месец – или пък да трупа безброй издания от него.

Разбира се, дори обсебващите книги на първо място ни вдъхновяват – помагат ни да видим живота си другояче. В този смисъл те са вдъхновение и полет. Радост за очите и сърцето

Противоречивата „Лолита“

Спорните моменти около тази книга са много, но едно е ясно предварително… Романът на Владимир Набоков е способен да обсеби в дълбочина съзнанието на читателите си. Историята на Хумберт Хумберт е една от най-разпознаваемите сред лавината от книги, написани през миналия век. Нещо повече, „Лолита“ навлиза и в съзнанието, и в масовата култура. Едва ли без книга щеше да се роди такова точно описание като лолитки – с него до днес се обозначават преждевременно развити в сексуално отношение млади момичета. Книгата е и сред стоте най-добри романа, писани на английски между 1923-а и 2005-а – класацията е на „Тайм“.

Загъдачните истории за Алиса

Скромни са като обем и толкова познати, сякаш няма с какво да ни изненадат. Чарлс Латуидж Доджсън, познат повече като Луис Карол, ги пише за дъщерята на декана – самият той е философ и логик. И тук започват неяснотите… Книгите изобилстват от сатира, а символиката е буквално на всяка страница. Ако четем за Алиса, следвайки действието, имаме усещането за хубава детска книга, но опитаме ли да навържем елементите, се потапяме в абстракции, които буквално поглъщат ума. Затова след всяко изчитане на двете книги в нас остава различно впечатление. А Алиса е безкраен извор на вдъхновение вече близо 160 години.

Да заживееш с присмехулник

Отново сме в 20. век – сред най-често споменаваните заглавия от това столетие е и „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли. Излязла в началото на 60-те, тя показва една Америка, струпала върху себе си твърде много проблеми. Човещината, с която авторката представя сериозни теми като смъртта, дискриминацията и насилието, превръща книгата в истински феномен. Напук на прогнозите на издателя за слабо търсене, до днес само в САЩ от романа са продадени над 30 млн. екземпляра. Един от героите, адвокат Атикус Финч, се превръща в мерило за честност и почтеност – дори сред гилдията, която изобразява в книгата. Отпечатъкът, който оставя Харпър Ли върху разбиранията за морал, е огромен. Което означава, че „Да убиеш присмехулник“ все така ще се чете…

На западния фронт тъга и надежда

Романът на Ерих Мария Ремарк излиза, когато той е на 31. И наистина е бил на Западния фронт – по време на Първата световна война. Тогава е на 19 – колкото и главния герой от романа му. Пише го за няколко седмици, а пък за няколко месеца той е преведен на 26 езика, включително и български. Книгата е така докосваща, че и когато я горят на кладите, пак остава жива в съзнанието. При това писателят влага в нея и горчивината от войната, но и мъдростта, наследена от философи от ранга на Ницше и Шопенхауер. Историята обаче е непосредствена, завладяваща… потресаваща. Това си личи и по нестихващия интерес към нея – филмът от 2022-а имаше 14 номинации за наградата БАФТА и девет за „Оскар“.

Джеймс и гигантския смях

Роалд Дал също е попил много от военната атмосфера – може би оттам се е родил и този негов тънък цинизъм, който прави детските му книги необикновено… популярни и обичани. Ето един неочакван избор насред направо митичните му герои като вещици, великани и неотразимата Матилда. „Джеймс и гигантската праскова“ е първата детска книга на писателя и наистина предизвиква смут… Причината е все тази – той е откровен докрай с децата и по страниците ги има всички проблеми, които иначе възрастните свенливо крият от своите наследници. Но пък изказът на Роалд Дал е способен да изуми всяко хлапе – и да спечели възхитата му! Кой друг писател ще поднесе детска история, в която дълги слузести крокодилски езици вървят добре със сок от бодливо прасе, но може и да подсладите по желание. Така че Роалд Дал… завинаги!

Още приключения с Дядо Прас

Сякаш точно тук е мястото и за книга от Тери Пратчет. Забиваме пръст в „Дядо Прас“ – и защото такова нещо като Прасоколеда е трудно за забравяне… Книгата си заслужава препрочитане всеки път, щом предколедната лудост започне да ни дотяга. Или пък ако изпитаме необяснима тъга в лятната жега по Дядо Прас и неговите диви прасета, които изпълняват ролята на елени. А какво ли ще стане, ако самият Смърт се нагърби и с тази митична роля… Смесването на толкова много от традиционните ни представи и вярвания води до невъобразима история, каквато може да създаде само сър Тери Пратчет. „Дядо Прас“ наглед е детска приказка, но… само наглед. И все пак си е поставила цел, заради която си струва всяко ново препрочитане – да ни избави от клишетата в живота… да бъдем поне за ден и ние Дядо Прас!

Вечният Гетсби

Завършваме с книга, бляскава като живота – или пък тъжна пак като него. Романът на Фицджералд прелива от красота, във въздуха се носи фино изкушение, а слухът ни е обсебен от джаза… и все пак нещо не е наред! Интересното в цялата работа е това, че е трябвало онази епоха безвъзвратно да бъде изгубена, за да изпъкне гениалността на кратичката книга. И да се превърне тя в символ на преходното – защото човек губи на практика всичко и колкото по-бързо го осъзнае, толкова по-смислен може да е животът. Затова и „Великият Гетсби“ е книга-инструмент. Тя помага да разберем колко сме богати, когато губим състояние, приятели, идеали… надеждата е една; джазът остава.