Лира Литературно-рекламна Агенция
Тъжни, но и красиви, те са чудесен спътник за юлските дни
Има романи, които умело освобождават от всекидневностите, с които обикновено е пълен умът. При това не са създадени за почивка, не са развлечението, което бързо забравяме… Сякаш са онзи бутон на фотоапарата, помагащ ни да фокусираме света, а с последната страница – и своето място в него. Ето три такива книги сега – в този своеобразен петъчен книговодител.
Първата – от автор, който непрестанно добавя уважение към себе си
Халед Хосейни направи с годините така, че всяка негова книга е истинско събитие. Талантът му да разказва се смесва с болката на света, от който произлиза. В жилите му тече таджикско–пущунска кръв – баща му е дипломат, а майка му преподава фарси. Кървавият преврат през 1978 г. в Афганистан ги превръща в изгнаници. Макар че самият Халед – тогава на 13, израства с магията на иранската поезия, но и с магичните приключенски истории за деца от цял свят.
„А планините ехтяха“ е третата му книга – след спечелилите много читатели „Ловецът на хвърчила“ и „Хиляда сияйни слънца“. Историята за едно семейство, което се сблъсква с много превратности, ни води на различни места по света, но не спира да напомня колко е важно да сме близо един до друг. Точно множеството всекидневни избори ни изграждат такива каквито сме – и пак от тях зависи дали ще подходим към другите с отворено сърце. Един наистина вечен мотив при Хосейни – способността да видим чуждата болка, да направим така, че тя да се превърне в доверие, в любов.
Политиката, религията лесно могат да ги погубят
Поне така става с Марина Немат в горчивата история, която тя описва по страниците на „Затворничка в Техеран“. На възраст, когато трябва да се усмихва, тя е затворник – едва на 16 попада в най-известния техерански зандан. При това провинението ѝ е, че иска да живее волно, свободно, подобно на птиците в небето. Сцените, които следват, са способни да пречупят всяко човешко същество. Но Марина трябва да издържи… а след това, създавайки този текст, и да прости.
Докосваща, завладяваща, разтърсваща… трудно е да се опише болката и разочарованието с каквито и да е думи. А те са много в „Затворничка в Техеран“. Но на читателя му се иска друго – да прегърне Марина, да я утеши. Преселници от Русия след 1917-а, семейството на Немат е мирно. Баща ѝ е учител по танци, майката е фризьорка. После идват лошите дни, от които оцелява като по чудо. След повече от десетилетие, вече като преселник в Канада, описва историята си в точно 78 хил. думи. От всяка една струи болка.
Точно от болката иска да ни избави и Надя Хашими
И ни предлага историята с изключително красиво име „Перлата, която се освободи от черупката”. Потапя ни в традиции, които звучат като от приказка, но лесно могат да се превърнат в проклятие. Дали една жена може да е докрай свободна в Афганистан… или това е измамно усещане, подкопавано както от историческите обстоятелства, така и от трудното съвремие. При динамичните промени в страната днес е повече от трудно да се оцени как би звучал разказът на Нашими сега. Но е едно е сигурно – пак щеше да е изпълнен с драматизъм, с болка.
Важно е и друго – авторката получава образованието си свободно, вече в САЩ. Така че портретът, който изгражда в книгата, е сборен образ от хиляди съдби, но не и нейната собствена. Но пак е силно като вик, отправен към миналото – отекващ в непреодолима, издигаща се до небесата стена.
