Лира Литературно-рекламна Агенция
Трагичната съдба на Ема може да се сравни с тази на Анна Каренина
Класическата история е написана преди вече 167 години. „Мадам Бовари“ има всъщност премиера в едно списание – Revue de Paris. Флобер е щастлив и вдъхновен, че романът започва да излиза там… Прекарал е в писане цели пет години!
Известен със своята стриктност към детайла, той постоянно преправя книгата и променя различни пасажи. Преписва цели страници от „Мадам Бовари“, само и само да създаде съвършения според разбиранията си роман. Променя например сцената със смъртта на главната си героиня цели 16 пъти! Иска да впечатли с книгата всички и изглежда, че успява…
Когато „Мадам Бовари“ е публикувана в Revue de Paris, макар и със съкращения, пресата е възмутена. Съвременниците на Флобер възкликват, че сюжетът е оскърбление за морала на епохата. Стига се дори до това, че писателят заедно с редактора на Revue de Paris са призовани пред съда. Присъдата обаче е оправдателна и Гюстав Флобер логично прави следваща стъпка – публикува романа си в неговия пълен обем.
А вдъхновението си всъщност черпи от история, която прочита във вестника. Близо до Руан съпругата на местен лекар сложила край на живота си след семеен скандал. Така в главата му постепенно се оформя историята на Шарл Бовари, който се жени за по-възрастна партньорка по щение на майка си. Пак заради нея завършва и медицина… Точно край Руан обаче среща младата Ема, докато преглежда пациент. Тя се превръща по-късно в негова съпруга. И оттук-нататък думата има разочарованието…
Въпреки че „Мадам Бовари“ е причислявана към книгите под знака на реализма, самият Флобер предпочита да мисли за нея като за романтична творба. Действието всъщност изобилства от автобиографични елементи. Той е нежелано дете в семейството – така, както и дъщерята на семейство Бовари се оказва за тях тежест. Самата Ема пък страда от много проблеми, досущ като писателя. Флобер разполага сюжетната линия в родния си Руан.
От днешна гледна точка пък „Мадам Бовари“ е класика, сравнима например с „Ана Каренина“ на Толстой. Ема и Анна си приличат по това, че любовта отсъства от семейния им живот. И двете търсят утеха далеч от дома. И двете намират избавление единствено в смъртта.
Книгата на Гюстав Флобер ражда и един любопитен феномен – на базата на сюжета се ражда понятието боваризъм. С него психолозите отбелязват състоянието на неудовлетвореност, дължащо се на разминаването между представите и реалността. Хората, които страдат от този синдром, са вечно недоволни и с нереални очаквания.
А ако хвърлим поглед и към екранизациите на „Мадам Бовари“, ще се уверим, че това наистина е вечна книга! Първи от дузината филми се появява още през 1932 г. Последният засега – през 2014-а. В ролята на Ема там играе Миа Вашиковска
