Лира Литературно-рекламна Агенция
Спира само за да обслужи клиентите
Мохамед Азиз отваря своята книжарничка в стария град на Рабат още през 1967-а. Чете на практика всяка книга, която постъпва при него – независимо дали е на арабски, френски, английски, или испански.
71-годишният книготърговец прекарва между шест и осем часа дневно в четене. Спира само за молитва, да се нахрани, да изпуши цигара или да обслужи клиентите си. Според самия него дотук е прочел над 4000 книги.
Съдбата на Мохамед е трудна – той е сирак от шестгодишен. Мечтата му била да учи и за да изкара средства за това, станал рибар. На 15 обаче си дал сметка, че учебниците са твърде скъпи, за да може да си ги позволи.
Ядосаното хлапе решило да си вади хляба, като продава книги. Първият му работен ден бил под сянката на едно дърво – стоката, с която разполагал, се състояла от девет заглавия. Момчето имало и килимче, на което да поседне. Отнема му четири години, за да се сдобие с книжарничка, която управлява до днес.
„Така си го връщам за детството, което изживях, за беднотията, която ме застигна”, казва по повод книжарницата. Сега възрастният мъж се е превърнал в неизменна част от Рабат – поседнал на прага на книжарничката и сред купчините всякакви книги.
Работният му ден продължава 12 часа, като всеки ден обикаля рабатските квартали, издирвайки бедни продавачи на книги. Купува най-доброто от тях и трупа новите заглавия пред вратата на своя книжен магазин.
„Ще съм тук, докато хората не забравят да четат – обяснява той. – Прочел съм над 4000 книги, изживял съм над 4000 живота. Всеки трябва да има тази възможност.” В същото време признава какво го ядосва най-много – липсващи страници в книгите и фактът, че деца са принудени да работят вместо да учат.
„Животът ми се върти покрай четенето – обобщава книготърговецът. – Най-важното за мен е не как чета, а това, че винаги стигам до края.” Със сигурност това важи и за мечтите на Мохамед
