Лира Литературно-рекламна Агенция
Дните ѝ са като пътепис на страданието
Мексиканската художничка покорява и днес съзнанието на милиони по света. При това догодина ще се навършат вече 70 лета от смъртта ѝ – доста повече от дните, които прекарва на Земята.
Животът и изкуството на Фрида
Пример е за непокорност и дори своенравие, а изкуството ѝ се превръща във визитна картичка на един изгубен свят – може би наивен, но красив, магичен и пълен със символи. Централно място в него Фрида заделя за самата себе си. Около една трета от картините, които рисува, са всъщност автопортрети.
Всекидневието ѝ е смесица от болка и любов, разочарование и мистика. Още съвсем малка разбира какво е страдание и заради болестите, които я преследват, и заради картините на въоръжени сблъсъци по улиците на Койоакан. Вече на 15, тя изучава природни науки, за да стане лекар. Но една жестока катастрофа променя всичко в живота ѝ и слага отпечатък и на нейния духовен мир.
Така започва да рисува – прикована към леглото. Изправя се на крака, но болката я съпътства във всички дни, които ѝ остават. Въпреки това води активен обществен живот, среща се с приятели, изучава творчеството на известни художници и разбира се, рисува.
По това време в живота ѝ се появява и Диего Ривиера – тя е на 21. Изповядват еднакви принципи – и в изкуството, и в политиката. Макар че той е с 20 години по-възрастен от нея, обвързват съдбите си.
Много от идеите в творчеството на Фрида Кало идват от народните традиции на мексиканците. Това засилва и чувството ѝ за принадлежност към мексиканския народ. Пътуват и работят и в САЩ, като там Фрида добавя още характеристики на изкуството си. Дори смело заявява пред журналисти, че именно тя е по-известния художник в съпружеската им двойка.
С времето обаче здравословните ѝ проблеми нарастват – както и проблемите в брака. И двамата съпрузи не са си верни, а насред любовните им афери има и политически… Точно те двамата молят мексиканското правителство да предостави убежище на Лев Троцки.
Следват гастроли в Ню Йорк и Париж – Фрида сякаш е на върха на славата си. Сред почитателите ѝ по това време са Андре Бретон, Пикасо и Миро. Излиза и статия за нея в списание „Вог“.
Следват куп семейни перипетии с политически нюанси и болка, много болка – интересът към картините ѝ нараства, но и здравословните проблеми се трупат. В нейна крепост се превръща Синята къща – грижи се за градината, за животните, които я обитават, рисува…
Предусещайки, че краят ѝ наближава, нейни приятели организират изложба – първата в Мексико. Лекарите изключват тя да присъства, но художничката нарежда да я пренесат заедно с леглото и така събитието е отразено в целия свят. А последната ѝ скица е на ангел – „радостно очаквам изхода“, пише Фрида Кало.
Книгите за нея
Пътят ѝ към това да се превърне в световен феномен отнема няколко десетилетия. Известна предимно като съпругата на Диего Ривера, тя завладява съзнанието на милиони от началото на новия век. Голяма роля за това играе и филмът, в който Салма Хайек се превъплъщава във Фрида Кало. Продукцията е създадена по книгата „Фрида” на Хейдън Херера. Смята се, че това е и най-изчерпателната биография на мексиканската художничка. Самата авторка използва личната кореспонденция на Фрида, прави интервюта с десетки от приятелите и познатите ѝ. Изкуствовед по професия, Херера поглежда сериозно и към творчеството на Кало.
Феноменът Фрида намира място и в други книги, които я описват пламенно – например тази на Славенка Дракулич. „Фрида или за болката” е роман на хърватската писателка, който получава и наградата за най-добра книга при излизането си в балканската държава. Роман е и „Фрида Кало и цветовете на живота“. Дело е на Каролине Бернард, която е известна с поредицата си за смели жени, чийто живот е белязан от изкуство и любов.
Вълнуваща е и „Свещена билка“ на мексиканеца Ф. Г. Хагенбек – той обещава да ни запознае с тайния бележник на Фрида Кало. Към рисунките и картините там се добавят рецептите и ароматите на подправки. Така Хагенбек допълва мита за силната жена, която вече е впечатлила творци от ранга на Хемингуей, Хенри Милър, споменатият Пикасо.
Ето няколко цитати, които омайват с вътрешната сила на Фрида Кало
- „Всъщност рисуването е моето спасение. Рисуването и Диего са моят живот.” („Фрида Кало и цветовете на живота“)
- „Сега живея на планета на болката, прозрачна като лед. Сякаш научих за секунди всичко наведнъж. Моите приятели, моите спътници бавно се превръщат в жени, а аз остарях за миг.“ („Фрида“)
- „Толкова се радвам, че си имам моята живопис. Помага ми да понасям страданието, да го преработя. Иначе щях да полудея.“ („Фрида Кало и цветовете на живота“)
- В просъница обаче за момент забравих, че съм болна, и понечих да стана. Изпитах такава страшна болка в кръста, по-ужасна, отколкото можеш да си представиш („Фрида“)
- „По-добре да виждам истината дори когато боли, отколкото да се самозалъгвам. Рано или късно лъжата напада в гръб и убива.“ („Фрида Кало и цветовете на живота“)
- „Страшно е да видиш как богатите се забавляват денонощно, докато хиляди хора умират от глад…“ („Фрида“)
- „Две жени се сливат в мен. Едната живее, както й харесва, а другата мъкне на плещите си товара на традицията и историята.“ („Фрида Кало и цветовете на живота“)
За Фрида Кало разказа Краси Проданов
Цитатите са от „Фрида Кало и цветовете на живота“ в превод на Ваня Пенева и
„Фрида“ с преводач Красимира Джисова
Снимки: „Уикипедия“, Bright Side, sydney.com, amazon.com и theartstory.org
