Спомени на български възрожденци излязоха на турски език

13.02.2012 Свят

На турския книжен пазар се появи нова книга на Хюсеин Мевсим, съобщи сайтът kulturni-novini.info. Bulgar Gözüyle Edirne („Одрин през български очи“) е третата книга на преподавателя от Анкарския университет, която е посветена на българо-турските връзки. През 2009 г. Мевсим пусна „Бурса през български очи“, а миналата година и „Истанбул през български очи“.

В уводната част на книгата авторът проследява свидетелствата за Одрин в различни текстове на възрожденски творци като Константин Фотинов, Васил Априлов и др. Основната част съдържа спомени, пътеписи и очерци от Михаил Маджаров („Спомени“ и „На Божи гроб преди 60 години“), Петко Славейков („Одрин“), Добри Минков („Одрин преди петдесет години. Как одринци празнуваха решението на черковния въпрос“), Петър Карапетров („Преди двадесет години. 19 февруари в град Одрин“) и Андон Димитров („Лични спомени от Одрин по време на Руско-турската война“) за града край Марица и Тунджа, в които българските автори описват социално-икономическата, културно-просветната и делнично-битовата му атмосфера през 1860-те и 1870-те г., като ценни сведения намираме и за паметниците на цивилната и култовата архитектура. Във встъплението Хюсеин Мевсим изтъква, че отделни томове ще бъдат посветени за периодите от 1878–1912; 1912–1913 и от 1913 до днес. Авторът ще обособи специален том и за отражението на Одрин в българската възрожденска периодика.

Хюсеин Мевсим е роден на 07.07.1964 г. в с. Козлево, обл. Кърджали, в семейството на тютюноработници. Средно гимназиално образование завършва в Момчилград (1982), а висше – българска филология – в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1989). От края на 1991 г. се установява да живее в Истанбул, където започва да се занимава с туризъм и преводачество. Автор на стихосбирката „Открехнат прозорец“ (2001). В Института за социални науки към Анкарския университет защитава кандидатска дисертация за еничарските песни в българския фолклор (2002) и докторат на тема „Българската литература в Истанбул – Истанбул в българската литература“ (2005). Сега е доцент в Катедрата по български език и литература на Факултета по език, история и география към Анкарския университет.

Занимава се с преводи предимно на поезия и драматургия от български и турски, които се обнародват в различни периодични издания. Със свои преводи участва в „Çağdaş Bulgar Öyküleri Seçkisi“ („Антология на съвременния български разказ“, Ankara, 2001). Съставител и преводач е на единствените засега в Република Турция антология на българската женска поезия „Güneşin Bir Çiy Damlasında da Parıldadığı Gibi“ („Тъй както слънцето се оглeжда и в капката роса“, İstanbul, 2004) и сборника „Bulgar Oyunları“ („Български пиеси“, İstanbul, 2006), а така също на „Kadınlar ve Gezegenler“ („Жени и планети“, разкази от Антон Баев, Пловдив, 2005), „Kocama Karı Arıyorum“ („Търся съпруга за мъжа си“, разкази от Христо Карастоянов, Пловдив, 2006), „10 Bulgar Kadın Şair“ („10 български поетеси“, Пловдив, 2006). В издателство „Балкани“ под печат е преводът му на романа „Изтръпването на окото на пепелянката – Записките на евнуха“ от Зюлфю Ливанели. Преведените от него пиеси на Ст. Стратиев, Ст. Цанев и Хр. Бойчев се поставят в държавни и частни театри на Република Турция.

Фото:liternet.bg