Загадката остава неразрешена
Ръкописът на Войнич продължава да озадачава умовете на учените. Тайнствената книга вече 53 години е собственост на Йейлския университет. Учебното заведение я получава от книготърговеца Ханс Краун, който напразно опитвам да намери купувач за загадъчната творба. Самият той я придобива от вдовицата на Уилфрид Войнич, чието име носи ръкописа. Но списъкът със собственици на книгата е доста по-дълъг и ни връща чак до 15. век.
Написана е на несъществуващ език
Въпреки че през столетията са събрани доста факти за Ръкописа на Войнич, загадките все още преобладават. Предполага се, че е създаден през първите десетилетия на въпросния 15. век. Като се има предвид, че първият установен неин притежател е пражкият алхимик Георг Бареш, е твърде вероятно именно Прага да е мястото на създаването на книгата. Тя има общо 240 страници, но се предполага, че немалко са и изгубени.
Разделена е на няколко части
Творбата има ботанически, фармацевтичен, астрономичен, биологичен и географски раздел. Рисунки показват и растения – отново някои от тях са непознати или несъществуващи.
Всичко това превръща ръкописа в загадка още от началото на съществуването му. Доказателство за това е стремежът на Йоханес Марци, който я наследява от своя приятел Георг Бареш. По това време Марци е ректор на Карловия университет и полага значителни усилия да разгадае тайната на книгата. В крайна сметка я изпраща в Рим, където тя остава в сбирката на Библиотеката на Римската колегия.
Евентуалните автори са много
Според една от версиите книгата е създадена от друг алхимик – Едуард Кели. Легендата разказва, че той умеел да вика и ангели с помощта на кристално кълбо. Записвал споделеното от тях на несъществуващ език, наречен енохов. Някои допускат, че Кели създал книгата, за да убеди останалите в невероятните си способности.
Възможно е автор на ръкописа да е самият Рудолф II. Негова страст били окултните науки и затова събрал най-видните им представители в Прага. Но има и още много загадки, свързани с книгата – една от тях е на рисунките, придружаващи текста. Някои напомнят всъщност на слънчоглед, който обаче по това време бил неизвестен в Европа.
За нея се пишат книги и се снимат филми
Каналът „Виасат” допълнително изостри интереса към книгата. Филмът „Шифърът на Войнич” я направи известна по целия свят. Някои сравниха сюжета с документален „Индиана Джоунс”. Излизат и напрегнати романи, в които учени пребродват света, за да разкрият смисъла на книгата – един от тях е „Ръкописът на Войнич“ на Ръсел Блейк. Така или иначе обаче, загадката остава.