Начало / "Четящият човек" / Защо четем книгите различно

Защо четем книгите различно

Всеки открива по страниците своето

hannah-grace-3Pvk8mUJF3g-unsplash

Разтваряйки една и съща книга – колкото и опростен да е сюжетът, винаги виждаме описаното различно. Това е един от парадоксите на четенето, който всъщност допринася то да се превръща и в магия. Обясненията за това са разнообразни, но можем да нахвърлим тук най-важното…

Натрупания житейски опит

Една от причините да възприемаме книгите по свой начин е в натрупания житейски опит. Преживелиците ни помагат да оцветим емоционално сюжета и да си го обясним през призмата на собствения си живот. Така един вижда по страниците на книгата, която чете, просто приключение – за друг обаче всяка стъпка на героите е потвърждение за неговите собствени стремежи, успехи или пък провали.

Емоционалността ни също е различна

Има хора, които се разнежват и от пчеличка, кацнала върху пролетно цвете. Затова и добре написаната книга е способна да извика нашата съпричастност по много начини. Но зависи от собствения ни праг на радост и болка. Пак важи, че ако човек е изстрадал ситуации, подобни на тези от сюжета, ще възприеме написаното много по-лично и дълбоко. Ако четеш за забавление пък, просто ще се плъзнеш по думите и ще отсееш за себе си забавното, динамичното. Но нали именно това прави преживяването неочаквано.

Възприемането на текста

То зависи повечето пъти от моментното ни състояние. Ако четем в шумна среда – например на път за работа, е нормално да маркираме основните състояния и действия на героите, но да пропускаме по-задълбочените им психологически характеристики… иначе нищо чудно да изпуснем и своята станция на метрото.

Детските години

Много важен момент е преживяното през детството. То се подписва върху нас за цял живот. И съответно, може да вземе връх в неочаквани моменти. Затова и когато четем някоя книга, ние бъркаме назад в спомените си – колкото повече се идентифицираме с героя, толкова по-лично приемаме сюжета.

Това е и причината една и съща книга да събужда диаметрално различни реакции в четящите. Един твърди, че е прекрасна, за друг пък е чиста загуба на време. Просто първият читател е почувствал сюжета по-близо до самия себе си – може да се каже дори, че вече го е преживявал. И погледът отстрани към самия него го е трогнал, разчувствал, защо не и вдъхновил!

Като готварска книга…

Именно умението да възприемаме книгите различно ги прави толкова уникални – и придава на четенето много допълнителни ползи, защото то може да послужи за работа със себе си, за разкриване на стари травми, за тренинг по отношение на собствената ни концентрация и още много други мотиви и ползи. Ако използваме пак книгите, за да обясним процеса – представете си сборник с рецепти. Гозбите по страниците са едни и същи, всеки обаче ще ги сготви в тон с указанията и все пак резултатът ще е различен. При това той зависи и от уменията, но и от личния прочит, от импровизацията, вкуса… толкова много неща, които в крайна сметка правят отделното ястие неповторимо.

… или пък като приказка

И още един пример – ако четем на малко дете една и съща приказка всеки ден, може сами да осъзнаем, че самите ние го правим по различен начин, защото акцентираме на различен елемент от историята. Причината може да е в настроението ни – или пък в желанието да обърнем внимание на малчугана върху по-малко популярен елемент. Но ефектът е, че всеки ден детето ще научава нещо ново, макар че историята е непроменена, приказката все така е на 20 или пък 200 години.

Книгите ни предлагат да изградим по-богата представа за света – и всеки гребе с пълни шепи от тях именно онова, от което се нуждае сега

chetene

В главната роля – любознателността

Точно тук може да споменем източника на цялото това разнообразие – до голяма степен то извира от любознателността на читателя. Тази прекрасна дума разкрива всъщност стремежа ни да изградим по-богата представа за света. А всеки има нужда от нещо различно, защото е на различно място в своя житейски път. Книгите ни сервират тази възможност по един великолепен начин – и всеки гребе с пълни шепи от тях именно онова, от което се нуждае сега. И заради това четенето в крайна сметка е необикновено. Винаги различно – винаги изненадващо с резултата си.

Всичко това обобщава и Едмънд Уилсън

Той е един от близките приятели на Владимир Набоков, макар че парадоксално ги скарва именно литературата. Американският литературен критик и писател обобщава колко различно въздейства литературата с едно изречение – простичко и звучащо като максима: „Макар че двама четат една и съща книга, всеки чете различно.”

И това са много, много полезни думи, за които е хубаво да се сетим следващия път, когато прочетем ревю или рецензия, а също решим да обсъдим с приятел или познати последната прочетена книга.

Изкуството да четем през очите на Краси Проданов
Снимки и илюстрации: hannah grace за Unsplash и архив

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

leo-tolstoy-5

Лев Толстой – горчивата равносметка за същността на хората

Класикът мечтае за свят, построен върху етиката Писателят си отива от света ни към края …