Работи като журналист, сценарист и дори е депутат за малко
Дебютът му като писател е от 1959-а, когато е на 30. А после в продължение на 44 години създава удивителния си свят, без който днес просто не можем! Писателят не признава граници между отделните стилове и така се превръща в истинско явление в света на литературата – признато далеч отвъд границите на нашата България.
Сигурно точно заради това е еднакво успешен и в разказите, и в романите си – а също в историите за деца и в своето творчество за театъра. Преведен е на повече от 30 езика. Номиниран на два пъти за Нобеловата награда, скромна утеха е фактът, че връх на остров Ливингстън носи неговото име. Колко е различен писателят от цялата наша сива действителност си личи дори по неговите пристрастия – Радичков е страстен почитател на футболната „Славия”.
А умее да поставя диагнози на всички нас, на клетата България, дяволски точно. На едно място например казва: „Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета.”
Книгите му са изпълнени и с философия, но не от тази, с която свикнахме напоследък – неговата трябва да я достигнеш чрез перипетиите, които ни е подготвил животът. Ненапразно едни от най-големите мъдреци в книгите на писателя живеят в детската „Ние, врабчетата”.
„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – казва се там, – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.”
Що се касае до неговата лична философия, той я е описал прекрасно и в едно изречение – цитирано и преповтаряно през годините много пъти, но оставащо все така съвършено. Ето го в цялата му красота: „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
Ето още няколко факта от живота на Йордан Радичков
- Представител е на знаковия български Северозапад, който самият той нарича „мил и трогателен“.
- Стилът му се определя като „магически реализъм“ на Балканите.
- Интервютата, които дава писателят, са обединени в томче, наречено „Скитащи думи”.
- Писателят започва литературните си опити още 20-годишен, като първо пише разкази, импресии и очерци.
- Част от стила му е това да прехвърля герои и сюжетни линии от книга в книга.
- За майсторството му като детски писател говори фактът, че „Малки жабешки истории“ – от 1994-а, е в почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен“.
- По творчеството на писателя са създадени и близо десет филма.
- Сега има паметници на Радичков в София и Монтана.