10 имена от норвежкия литературен феномен

29.09.2022 Критика, Читатели, Читателски дневник

Северната страна произвежда бестселъри с лекота

Скандинавските книги лека-полека се превърнаха във фактор, като всеки има своите предпочитани автори в една или друга страна от другия край на континента. Особено силно впечатление обаче прави как огромната по територия Норвегия – близо 400 хил. кв. км, която обаче на практика е малка заради броя на населението си, създава литература от световна величина.

Ето 10 съвременни имена в подкрепа на това твърдение

Юстайн Гордер. Свързваме го с най-големия пробив за норвежката литература на полето на световната. Става дума, разбира се, за „Светът на Софи”. Книгата излиза през 1990-а, като е посветена на историята на философията. Преведена е на повече от 50 езика, като е световен бестселър. А е написана от учител, който преподава любимата си философия в не толкова големия норвежки град Берген. Едва успехът на „Светът на София” – това не е първата му книга, го убеждава да изостави преподаването. Негови са например „Продавачът на истории”, мистериозна и мистична, или пък „Мистерията на пасианса” – история на необяснимото в света.
Ларш Собю Кристенсен. Един от най-превежданите в наше време норвежки писатели. Дебютира още през 1976-а, като е автор и на романи, и на разкази, а също и на поезия. Обича и драматургията. Успехът идва за него с романа „Бийтълс” – музиката задава основния тон в книгата, но героите май не са онези Джон, Пол, Джордж и Ринго… и въпреки това впечатлява и остава в съзнанието. Романът е преведен на повече от 30 езика, а само на норвежки претърпява цели 23 издания. Друга много популярна книга на писателя е „Полубрат” – награждавана и харесвана, а сред по-новите се откроява например „Магнит”.
Ерлен Лу. Звездата му изгрява през 90-те, като пише еднакво добре за възрастни и за деца. Лу притежава специфичен, наричан от критиката „наивен” стил, който се отличава с използване на много хумор и ирония. Личи си по книги като „Наивно. Супер” и „Доплер”. Точно първата е и най-известна по света – преведена на повече от 20 езика. Лу е кинаджия по образование и дълги години снима късометражни продукции. Работи като журналист и дори в психиатрия. Целия си опит излива в своите книги – самотата в тях се сдобива с много смешни черти, които позволяват да преживеем нелеката ни епоха.
Ингвар Амбьорнсен. Трупа популярност от 80-те, като предлага на почитателите си наистина пъстра палитра от творби. По правило обаче го интересуват хората, които са се оказали отхвърлени от обществото – по една или друга причина. Такава е например „Последният коз” – за 26-годишен дилър на хашиш, който мечтае да се пенсионира. Книгата вече е със статут на „култова класика”. Силата на Амбьорнсен е в това, че пише до болка реалистично. Всяка страница подсказва, че писателят е на страната на слабите и отхвърлените. Така е и в „Кръвни братя”, по която беше създаден и успешен филм.
Осне Сейерстад. Журналист по професия, тя работи в Русия и Китай през 90-те. Познава до болка и други горещи точки на планетата – Косово, Афганистан, Ирак… Създава например книга за косовските албанци, а на особена почит се радва и „Кабулският книжар”. Точно тя ѝ печели необикновена популярност – издадена в 12-милионен тираж в близо 50 страни по света. Книгата остава повече от година и сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс”. Описва живота ѝ с афганистанско семейство в края на първия период на талибаните. Популярна е също „101 дни”, в която описва три свои месеца в Багдат по време на войната в Ирак. Оттогава насам обаче Сейерстад се съсредоточава върху проблемите на норвежкото общество. Самата тя говори пет езика и разбира още четири.
Ю Несбьо. Трудно ще е такова изреждане на норвежки писатели да мине точно без Несбьо. Икономист, музикант, футболист… заниманията му са безброй… и ако талантът му навсякъде е като този на писател, значи наистина е галеник на съдбата. Първата си книга пише в Австралия и веднага печели международно признание. Един от най-продаваните автори в САЩ, той се ангажира и с благотворителни каузи. Създава и забавни книги за деца, макар че именно възрастните следят със затаен дъх кога ще излезе нещо ново от него. Инспектор Хари Хуле – постоянен герой в романите му, се е превърнал в институция. Всъщност само доктор Проктор – от детската му поредица, може да се състезава по слава с него.
Гюдрюн Скретинг. Пианистка по образование, тя дебютира с детската „Антон и други произшествия”. Поредицата се харесва, така че Скретинг бързо спретва и продължение на закачливата история за Антон, който един ден разбира най-случайно, че всъщност… родителите му въобще не са планирали раждането му. Сега минипоредицата вече е издадена на десетина езика. Гюдрюн признава, че тества написаното върху най-малкото си дете. Интересното е, че като при много други норвежки автори, и нейното главно оръжие е смехът.
Уни Линдел. На практика е най-продаваната авторка в Норвегия сега. Двукратен носител е и на престижната награда „Ривертон”, която се връчва за криминален роман. Пробивът ѝ е със „Знам къде живееш” – елегантен и въздействащ трилър, в който се смесват ужас и психологизъм. Като цяло обаче е изключително продуктивна, много от книгите ѝ се превръщат в Норвегия и в телевизионни филми. Считана е за достоен конкурент на Том Егеланд и Ю Несбьо. Доказателство са и продажбите – над 6 млн. в световен мащаб. Най-новата ѝ книга се казва „Дронът”.
Том Егеланд. Ето го и поредният бестселъров автор на петмилионна Норвегия. Може да се каже, че е наследствен писател, тъй като негов дядо е един от пионерите на норвежката литература – Йон Флатабьо. Започва като журналист и явно се зарежда с достатъчно ужаси, тъй като се хвърля да пише именно трилъри. Интересен казус е неговата „Краят на кръга” – сюжетът ѝ се повтаря по удивителен начин от публикуваната две години по-късно „Шифърът на Леонардо”. Героят-запазена марка на Егеланд е Бьорн Белтьо. Писателят пробва силите си и в книгите за деца. Иначе сред интересните факти за него е и този, че има малка роля в „Междузвездни войни”. Най-новата му книга е „Сребърниците”, която повдига фиктивната връзка между Пилат Понтийски, Иисус и Юда.
Анне Гюн Халворшен и Ранди Фюлехауг. Успешните тандеми съвсем не са рядкост в скандинавската литература – затова завършваме по този начин… При това тук става дума за писателки, които наистина се радват в момента на невероятна слава. Причината за това е актуалната продукция на „Нетфликс” „Royalteen: Наследникът“. Това донякъде е съвременна версия на „Пепеляшка”, но облечена в интересите на съвременните млади хора – социални мрежи и реализация в едно ръководено от интернет общество. Читателите са спечелени най-вече от остроумен диалог и динамично действие, макар че книгата е и много, много романтична.