Ето четири заглавия, под чийто знак може да мине месецът
Времето сякаш се забавя през август – жежките дни все още са достатъчно дълги, а лятото се е отпечатало по кожата ни. Но вече чувстваме, че някак изтича между пръстите, идва време за промяна. Първо го усещаме по птиците, чието поведение се променя. Щъркелите отлитат… а в нас се настанява лека тъга и още по-голямо желание да сме щастливи, да сме истински жизнени сега.
А тайното ни средство е книгата – подбираме грижливо тези за отпуската или пък просто струпваме купчинка, която да спира дъха и да направи август още по-красив. Ето нашата…
Никола Бьогле е френски автор на психотрилъри
На особен интерес се радва поредицата му за криминалната инспекторка Сара Геринген: „Пациент 488“, „Заговорът“ и „Дяволският остров“. Връзката помежду им е способността на героинята да се калява в тежки ситуации, но сюжетите им са независими един от друг.
Току-що излязла от затвора по обвинение от Ватикана, в „Дяволският остров“ Сара Геринген поема най-мъчния случай в кариерата си – убийството на своя баща. Разследването ѝ стига до Сибир – оказва, че в миналото хора, депортирани на изолирания остров от Сталин, са развивали канибализъм. Никола Бьогле твърди, че реалната причина за това е неописуемият глад. В романа такъв „островитянин” е бащата на инспекторката.
В наши дни мъжът отключва странно психично разстройство – той променя самоличността си, превръщайки се в… жена. Болест, която авторът измисля, за да покаже как насилникът в ролята на жертва прикрива вината си, като я забрави. Останал е обаче още някой, който помни, затова жестоко отмъщава на бащата на Сара, а нейният проблем е дали тя също не е наследила гените на злото. Все пак професионалист в криминалистиката не значи безсърдечен човек.
Надя Маркс е британска писателка, родом от Кипър
Тя винаги използва родния си остров за емоционален и природен фон. „Едно лято на Крит” е третият ѝ роман, преведен у нас. Книгата, подобно на „Живот в скалите” от Мария Лалева, събира пъстра общност чудаци на един остров, свързан с мита за Икар – героят, който искал да избяга оттам и полетял с восъчни криле, но слънцето ги изгорило. Тази метафора за самозабравянето и несбъднатите мечти Надя Маркс изразява чрез Кали – съвременна жена, командирована на остров Икария. Дошла уж по работа, тя всъщност бяга от Англия, за да потърси опора в своите корени и покой около нероденото си дете. Всички ѝ помагат, а сърдечната подкрепа на тези хора открива пред Кали тайните на дълголетието, родовото начало и човечността.
Книгата изобилства от древни ритуали, духовни практики и модерна психотерапия, като ни разтваря в тюркоазено море, кристален въздух, дъхави билки, вкусни ястия… и нова любов.
„Хроника на болката“ е третото успешно заглавие на Иво Иванов
Той живее в САЩ повече от 30 години, но е гражданин на света и със своята публицистика приобщава България към него. След сборниците „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“, сега предлага ново обезболяващо хапче – „Хроника на болката“.
Самият автор казва, че в книгата му са събрани истории, които са го терзаели последните шест години и отразяват реалността. От ефекта на Чернобил, през Йемен и стара Германия до интервюта със съвременни родни интелектуалци, основната цел на Иво Иванов е да провокира читателският рефлекс към страданието. Да събуди у хората чувството за емпатия и историчност.
„Алиса в страната на чудесата“ в нов превод и с чудесни илюстрации
Върху класиката сега оставя своя почерк Светлана Комогорова-Комата, а рисунките в изданието са на художника Чарлз Сантор. Благодарение на него приключенията на Алиса се усещат съвсем живо. Портрети на герои в едър план пазят атмосферата на класическите детски приказки, а живописни действия ги подчертават със замах. Защото историята за любопитното момиченце Алиса, което пропада в Заешката дупка, отваря именно въображението към цветове и форми, свивайки пространството от огромен хаос до мъничко чудо – както само едно дете може да види света.
Книгите на август носят напрежение, но и катарзис – красиви са и откровени до болка. А и авторите са познати, любими… Вдъхновение от тях черпим сега