Лира Литературно-рекламна Агенция
Използвайте ги само в краен случай и не пред приятели
Книгата и лятото са органично свързани – сдобием ли се с някой свободен ден, сякаш настава точният час да наваксаме с непрочетеното. Но за мнозина всъщност нещата стоят по точно обратния начин. Четенето се явява дейност, която отнема от свободното време и те натоварва излишно. Сигурно затова напоследък най-предпочитаната медия е инстаграм, където думите не са в излишък и няма опасност от челен сблъсък с някой сложен термин.
Но пък също така популярният напоследък тренд да демонстрираш книга прави донякъде лоша услуга на такъв тип хора. И те сякаш се чувстват задължени да уточнят какво е отношението им към четенето.
Ето кратко обобщение на най-често срещаните причини… да се разминеш и този сезон с книгите
- Аз навремето колко съм чел… Такива персонажи са убедени, че след „Граф Монте Кристо” не е написано нищо ново. Всъщност и в юношеството си са изчели оттук-оттам популярните тогава книги и като са се убедили, че в живота са по-полезни други неща, са оставили четенето на заден план. Като ги застигне обаче някой интелектуален порив, държат да изтъкнат, че книгите са им ясни като бял ден. Не че това променя нещата и сега ще разтворят някоя…
- То няма хубави книги вече… Пристрастията на подобни индивиди са към неясен тип литература. Когато разгърнат все пак някоя нова книга, я карат по диагонала докъм средата, а после решават, че има и по-интересни неща за правене. Но все пак са придобили базов опит, с който след това могат да се включват в разговори за книгите в своята компания.
- Всичко чета на телефона… Пък самият телефон е достатъчно скъп, за да може да побере в паметта си половината Столична библиотека. Само дето обикновено четящият на такъв телефон си отвисява в социалните мрежи, като после твърди, че е информиран по всички важни въпроси и нашироко те осведомява за „другата” гледна точка.
- Ми то аз си ги знам тия неща… Такъв тип (не)читатели са убедени, че книгите поднасят „претоплени манджи“. За себе си обикновено имат скромното мнение, че са природно интелигентни. Когато обаче животът им извърти някой номер и се наложи да ъпдейтнат природната си интелигентност, най-често боравят с гугъл. Така де, за разлика от повечето книги, там човек и диагноза може да си постави за по-малко от пет минути!
- Човек време трябва да има… Парадоксът на липсващото време по правило усещат хора, които имат здрави навици – например кафето да върви с цигара, а разговорите по телефона да се точат до безкрая. А то какви книги да четеш, като нямаш поне половин свободен ден! Таман си минал първата страница, и стане обяд. Хич не си струва и да започваш.
- Нещо не ми върви четенето… Тук традициите се сблъскват с новото време. Взимаш си например книжле за плажа, ама там е толкова яко, че и Дан Браун ти е муден, сякаш си разтворил Оноре дьо Балзак. Така веднъж-дваж… и на третия или забравяш книгата под чадъра, или тя кротко остава на шкафа в очакване на следващото лято.
Галерията на нечетящите със сигурност е много по-пъстра, като голяма част от тях по всяка вероятност не са изгубени за каузата. Но въпросът е и психологически – да им предложиш правилната книга в най-хубавия момент. Зависи от натурата, от моментните интереси… от вдъхновението, което можем да им предадем. Но най-простичкият съвет е да говорим с любов за книгите. И може читателите да станат с един повече.
