Начало / Интервюта / Мира Радева: Най-трудно е да разголиш душата си

Мира Радева: Най-трудно е да разголиш душата си

С „Любовен роман“ известната социоложка показа, че зад публичния образ на успелите жени стоят нежни и уязвими създания

04.07.2022 mira

От момента на своето излизане книгата на Мира Радева попадна в класациите на Хеликон“, а представянията в няколко български града – част от националното турне на авторката, разкриха и нейното музикално амплоа. Време беше и ние, от Лира.бг, да я поканим заедно с дръзката ù героиня.

– Г-жо Радева, вече обиколихте половин България с „Любовен роман“. Какви са вашите впечатления – говори ли им се на хората за любов, или за политика?

– Нямам чувството, че съм обиколила половин България. Всъщност очаквам да се срещна с още повече читатели. Много се радвам на тези срещи. Направихме премиерата на “Любовен роман “ в София и представяния в Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. На този етап хората като че ли идват, повече за да ме видят на живо, тепърва ще прочетат романа, който представя друга, съвсем различна част от мен. Срещите са много мили, задушевни. С времето вероятно ще споделят повече. Засега ме слушат и изразяват удоволствие, че мога да пея, защото пътувам с Александър Кипров и в края на представянето им изпяваме няколко наши песни по музика на Маестро Александър Кипров и с мои текстове, както и любими френски шлагери. Да, повечето идват, защото ме познават и харесват от екрана, като социолог и политически коментатор, но не ме питат за политика, а по-скоро изразяват удоволствие и изненада от моята артистична страна.

– Възхитих се на идеята ви да наречете книгата просто „Любовен роман“. Звучи като представителна извадка – влиза човек да търси в книжарницата любовен роман и веднага попада на вашия :) Извън шегата, как избрахте това заглавие?

– Изборът на заглавие стана спонтанно, защото в романа има наистина много любов, но сякаш това е и малко подвеждащо. Защото романът показва и жаждата за любов, и търсенето, и самотата и търсенето на самия себе си в този толкова динамичен и объркващ ни свят. Мисля, че най- важна е екзистенциалната линия – кой съм аз, защо съм на този свят и какво ме прави щастлив. Когато писах романа мислих, че открехвам завесата към женската душа, но когато известният режисьор Николай Волев ми каза, че съм “описала неговата душа “ си спомних, че душата няма пол. И всъщност съм много щастлива, че мъжете също могат да намерят себе си. Разбира се, по-склонните да се вгледат в себе си хора. Жените често ми казват, че виждат в романа своята история. Че героинята ми Лия прилича на тях. Което е просто страхотно. Мисля, че книгата ми печели от своята крайна искреност, от липсата на фалш, от разголването на душата, без страх че ще бъдеш осъден. Даже в Търново ми зададоха точно такъв въпрос – “Как се преодолява страха? “ А моята майка ми каза, че някои по-консервативни читатели може да ме осъдят, заради моята откровеност в еротичните сцени. Аз ù отговорих, че не е толкова страшно да се описва физическата любов, най-трудно е да разголиш душата си, да покажеш колко си раним и колко си сам. Елин Рахнев ми каза: ”Мира, ти си го нарекла “Любовен роман “, но това всъщност е роман за самотата “.

Направихме премиерата на “Любовен роман “ в София и представяния в Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново. На този етап хората като че ли идват, повече за да ме видят на живо, тепърва ще прочетат романа, който представя друга, съвсем различна част от мен

mira

– А чий беше изборът на корица?

-Корицата избрахме заедно и единодушно с моята издателка Галина Попова. Това е графика на един много голям планинар, поет и прекрасен художник Иван Динков. Той преди време ми подари своите графики. Намирам я за чудесна, защото въплъщава точно този екзистенциален копнеж по съвършенството.

– Трима мъже, които минават през живота на вашата героиня – Лия, не са ли всъщност един типаж, и то такъв, който обича да е подвластен на майка си, на любовницата, че и на държавата? 

– Аз не ги виждам така. Да, може би самата Лия ги вижда така, защото търси опора, сила, за да не бъде толкова самотна. Донякъде намира това в Захари, но той е всъщност нейното собствено отражение, а това не стига за една истинска любов, която винаги е сътворение, съзидание.

– Вярвате ли, че още има истинска любов и съществува фаталната жена?  

– Ако няма такава любов, не си струва да се живее. Такава е всяка любов, която ни вдъхновява и която ражда живота. Дори и да е само кратък проблясък, разцепил нощното небе. Казват, че когато обичаме сме слепи, но точно тогава сме истински и се докосваме до божественото. Не вярвам, че има фатални жени и въобще фатални хора, но ако сме истински верни на себе си, можем да се радваме на живота при цялото ни човешко несъвършенство.

Разговора води Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Екатерина-Йосифова

И Екатерина Йосифова пое към невидимия свят

Трудно може да си представим родната поезия без нея Поетесата почина на 81 – наследството …