Лира Литературно-рекламна Агенция
Няколко предложения за хубави книги и добро настроение
Четенето обикновено вмъкваме между някакви други ангажименти – книга разтваряме например в метрото. Така постепенно то се превръща в дейност за уплътняване на времето. Ясно е, че вземем ли в ръце интригуваща книга, ни се иска да я погълнем на един дъх. Сякаш за ето такива изкушения са създадени майските празници.
Плановете за пътуване или почистване този път могат да почакат. И без друго май е месец, който с чиста съвест можем да посветим на хубавото в живота. Красотата му се нуждае от това и ние да забавим крачка. Пък и ни прави романтици… Книгите само усилват такива усещания!
Заглавията, които избрахме за тази порция майски празници, са пълни с любов, с усещането, че си струва да живеем – да се влюбваме, да мечтаем, да се радваме
Животворна глътка любов
Поднасят ни я три романа, които преспокойно влизат в графата „изкусителни”. „Лев” на писателката от хърватски произход Бел Аурора го прави, като смесва романтични епизоди със сцени като от „Кръстникът”. Но такава е и работата на главния герой Лев Леоков. Работата на друга героиня, Аделина, пък е да усеща чрез аромата на една книга каква е нейната история – Дези Икарди създава прекрасен роман с множество загадки, това е „Момичето, което усещаше книгите”. А споменем ли Колийн Хувър, е ясно, че ще има разбити сърца, но и такива, в които животът и любовта тържествуват – ето я сега нейната „Споменът за него”.
О, миг, поспри!
Пролетта е чудо, което ни разтърсва из основи. Но и книгите могат да го направят – да вземем например „Петдесет думи за дъжд”. Зад красивото заглавие се крие драматичната история на Ноти, описана от Аша Леми, която се връща към японските си корени. Красива по своему е и „Вода за цветята” на французойката Валери Перен. Нейната героиня Виолет има голямо сърце, а какво крие в него, ще узнаем от романа. А ето и щипка напрежение в стила на Джейн Харпър. „Оцелелите” ни води в Тасмания, а книгата е бурна като водите на Тихия океан.
Финалът може да е въздишка
Има книги, които дълго греят в нас, независимо от последното изречение. В „Съпруга по поръчка” на Хелън Хоан то е по-скоро щастливо, макар че самата авторка се бори със своите демони и болести. Още по-сложно е при героите от „Оправданието на Острова”. Руснакът Евгений Водолазкин създава книга на ръба на абсурдното, като историческите препратки в нея са в изобилие. Рейтингите го сочат за най-добрия жив руски писател – Русия всъщност присъства и в „Изчезваща земя” на младата американка Джулия Филипс. За да напише книгата си, живее година в Камчатка. И с първата страница светът, който добре познаваме, изчезва…
