Лира Литературно-рекламна Агенция
Зад всеки силен автор стои… силна жена
Прекрасните книги и те са вдъхновени по правило от необикновени жени. Представяме сега само няколко примера за това. Става дума за отношения между известни писатели и дами, които събират овациите на цялото общество. Били са времена, когато актрисите са търсели подкрепа в писателското съсловие. Така са се родили и тези любовни истории.
Виктор Юго и Жулиет Друе
Авторът на „Парижката Света Богородица” често търсел музата си… сред красивите парижки жени. Говорело се, че има цял бележник с имена и координати на дами от висшето общество. Дали това са били мимолетни увлечения, историята мълчи, но е факт, че остава с Жулиет Друе половин век.
Запознават се, когато вече е женен, но както се казва, нищо не може да попречи на страстта им. Някои източници твърдят, че Друе пише на своя възлюбен общо 17 хил. любовни писма. А се срещат в театъра, по време на четене на пиеса на известния писател. Въпреки че самата Жулиет била ухажвана жена, тя на практика слага край на социалния си живот в името на Виктор Юго. Помагала му, като вършела секретарската работа и живеела в скромно жилище. А той ѝ посвещава стихосбирката си „Песни на здрача”.
Виктор Юго остава край нея и в най-тежките ѝ мигове, когато наистина здрачът се спуска… Утешава я, развеселява я… грижи се за Жулиет до последния ѝ миг. А самият той си отива от света ни две години по-късно.
Чехов и Олга Книпер
„Искам жена, която да се появява като луната на небосклона всеки ден” – приписват тези думи на Чехов, но така или иначе те се сбъдват… Олга Книпер се появява в живота му, когато писателят вече е тежко болен, но и шестте години, прекарани заедно, са безценни.
Олга е актриса в Московския драматичен театър и дори участва в пиеси, създадени от Чехов. Той не крие възхищението си от образите, които тя изгражда, и… така се стига до сватба. Живеят през повечето време разделено, като писателят знае, че го чакат тежки дни. Олга Книпер обаче полага всякакви възможни грижи, а и с чест носи тежестта на вдовството повече от половин столетие след като писателят си отива.
От любовта им остават писмата, които си разменят всеки ден. И неосъществените мечти.
Ерих Мария Ремарк и Марлене Дитрих
Любовната им история започва във Венеция – срещат се случайно в ресторант. Оказва се, че ги свързват много неща. Например и двамата обръщат гръб на нацистите. Когато се запознават, вече са известни – всеки в своето поприще. Марлене е снимала „Синият ангел”, който ѝ носи международна популярност; Ремарк е създал „На Западният фронт нищо ново”.
Постепенно обаче отношенията им се изпълват с напрежение и се превръщат в емоционална бомба. Писателят ревнува, а актрисата си дава сметка колко деструктивно влияние си оказват един на друг. Затова решават да сложат край на своята любов. Марлене Дитрих продължава напред благодарение на Жан Габен, а за Ремарк остава… писането. Друга негова книга, „Триумфалната арка”, разкрива част от преживяното.
По ирония на съдбата, и следващата любов, която писателят преживява, е с актриса – Полет Годар. За жалост тя унищожава кореспонденцията между съпруга си и бившата му възлюбена. Запазено е всъщност едно-единствено писмо – от времето, когато Ремарк е вече много болен. Марлене му пише тогава, използвайки името, с което се обръщала към своя любим: „Скъпи Алфред, изпращам ти цялото си сърце.”
