Лира Литературно-рекламна Агенция
Скандално изкушение в духа на „Бриджъртън“ ни връща във Великобритания от Регентския период.
„Как да преживеем скандала“ от Самара Париш е завладяващ исторически романс за неочакваната любов.
Невъзможни любови, заможни семейства и порядките и предразсъдъците на английското висше общество в началото на XIX век вдъхновяват някои от най-вълнуващите романтични сериали и романи през последните години.
„Как да преживеем скандала“от Самара Париш е възпламеняваща история в духа на феномена „Бриджъртън“, в която истинската любов разцъфва неочаквано.
Лейди Амелия Крофтън цял живот е възпитавана така, че един ден да бъде перфектната херцогиня. Тя е диамант във висшето общество. Лидер в светските кръгове в Лондон. Може с лекота да организира най-зашеметяващия прием и да управлява огромно домакинство.
Всичко, за което някога е мечтала е само на крачка разстояние. Единственият ѝ проблем е, че херцог Уайлдфорд – благодорникът, за когото е сгодена още от дете, изобщо не бърза да се ожени за нея. Особено когато я заварва без придружител, с раздърпани дрехи и в компанията на друг мъж.
Едно голямо недоразумение заплашва да прерасне в истински скандал, а безупречната репутация на лейди Амелия е в сериозна опасност… За да запази честта си, тя ще трябва да се омъжи за напълно непознат мъж – без титла и без обноски.
Бенедикт Астърли никога не си е представял, че едно добро дело ще промени живота му изцяло. Определено не е предполагал, че измръзналото момиче, което спасява от преобърнатата карета по време на снежна буря, съвсем скоро ще стане негова съпруга. И че ще се окаже богата и надута аристократка – всичко, което той най-много ненавижда.
Хванати в капана на брак, който не желаят, Амелия и Бенедикт ще трябва да намерят как да преживеят скандала, който може да им отнеме всичко, спечелено с толкова много труд – нейното място във висшето общество и неговия бизнес, който изкарва прехраната на много хора.
Но ще могат ли пълни противоположности като тях да намерят пътя един към друг? А възможно ли е в сърцето на другия да открият скрита част от себе си?
Изпъстрена с хумор, остроумие и страст, „Как да преживеем скандала“ е пищен разказ за любовта, по-силна от всички предразсъдъци. Самара Париш дебютира като истинска майсторка на романтиката и увлича читателите в незабравима история.
ОТКЪС
Бенедикт Астърли изрита вратата на празната фермерска къща на семейство Лонгман. Въпреки трясъка от разбито дърво момичето, провесено на рамото му, бе безмълвно като чувал миналогодишно зърно.
Проклетата лейди Амелия Крофтън. Беше полужива, а скоро щеше и окончателно да издъхне, ако не успееше да я стопли.
Спусна я на студения и неравен каменен под пред камината.
Проклятие. Не се долавяше нито дихание, нито пулс, нито какъвто и да било признак на живот.
В бързината да се спаси от бурята едва не подмина с коня си покритата със сняг карета. Беше глупаво от негова страна да пътува в такова време, но явно не беше единственият глупак на пътя.
Защо, по дяволите, дъщерята на графa беше сама в каретата си на това отдалечено място?
Той допря два пръста до шията ѝ. Нищо. Натисна по-силно.
Ту-туп… ту-туп. Пулсът ѝ беше слаб. Бавен и неравномерен. Но го имаше.
Слава богу.
Той се отпусна, изпълнен с облекчение. Стягането в гърдите му, когато я видя бледа и в безсъзнание, поотшумя.
Обърна се към огнището и с треперещи пръсти удари кремъка в сухите съчки. Стърженето на стомана по камък глъхнеше на фона на бушуващия вятър.
Запали искра и се зае с методичната задача да стъкми огън. С всеки внимателно поставен ред съчки препускащото му сърце забавяше ритъма си. Слава богу, че Олдрич бе запасил с дърва, преди да заведе децата на гости на родителите си. Бенедикт не изгаряше от желание да излиза отново в бурята.
Лейди Амелия промълви нещо зад гърба му.
– Тук съм. С теб съм – обърна се той към жената, която преди отказваше да отрази съществуването му. Все пак човек като него не бе достоен за вниманието ѝ.
Мъчейки се с тежестта на отпуснатото като парцалена кукла тяло, той захвърли настрани грубото пътно палто, с което я бе загърнал, и свали ръкавиците и наметалото ѝ.
Беше ужасно премръзнала.
Колко ли време е била в капана на повредената карета? Поне е имала благоразумието да не я напуска.
Той пое меките ѝ длани в загрубелите си ръце и ги доближи до устните си, но дъхът му не можеше да ги стопли.
Разкопча ръкавелите ѝ и нави плата нагоре, излагайки на просмукващата се топлина колкото е възможно повече от плътта ѝ. Кожата ѝ бе извънредно бледа. Беше придобила синкав оттенък и това накара сърцето му да запрепуска.
– Дръж се, моля те!
Намери няколко одеяла в шкафа до леглото. Извади ножа от ботуша си, за да отреже парче плат и да увие краищата на подгизналата ѝ руса коса. Останалия плат подпъхна под главата и раменете ѝ.
Развърза връзките на ботите ѝ и ги събу, но се вкамени при вида на чорапите ѝ.
Бяха студени и мокри. Трябваше да свали и тях. Но синът на лакея нямаше право да докосва една дама. И то точно тази дама. Ледената принцеса би го пробола с ръжен, ако подозираше какво възнамерява да направи.
Той се извърна настрани, полагайки огромни усилия да спазва благоприличие, докато посягаше под полите ѝ в неумел опит да развърже панделката на жартиера ѝ.
– Съжалявам.
Тя не можеше да го чуе, но самото произнасяне на тези думи му помогна да не се чувства като пълен мерзавец.
Той издърпа тъмната вълна от краката ѝ. Кожата ѝ беше червена и на допир напомняше восък, но все още бе в начален стадий на измръзване.
– Не бива… велико призвание.
Думите ѝ бяха така неясни, че му бе трудно да ги разбере.
– Ще го имам предвид, принцесо.