Лира Литературно-рекламна Агенция
За тънката граница между журналистика и литература ни кара да помислим Маркес
Мобилизираме се в началото на 2022 г. с кратък роман с дълго заглавие от Габриел Гарсия Маркес – „Разказ на един корабокрушенец, прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги“.
Преди да стане първата заявка за голяма литература на бъдещия нобелист, това е серия от репортажи в подлистника на вестник „Ел Еспектадор“. Всички са по спомени на моряк от колумбийския военноморски флот, които Маркес лично записва. И предизвика политически скандал.
Работата е там, че през 1955 г. корабът, на който служил Луис Алехандро Веласко Санчес, след ремонт в САЩ, на път за Колумбия, се преобърнал в Карибско море и целият му екипаж загинал. Пресата гръмнала, че трагедията е причинена от буря, докато единственият оцелял не разказал, че всъщност са плавали претоварени с контрабандни стоки на борда, със знанието на правителството. Морякът успял да докопа военен сал сред отломките на катастрофата и след десет дни самотна борба в открито море, омаломощен, полужив, стигнал бреговете на Колумбия. Възстановяването му било своеобразно възкръсване, в полза на което отначало заработила пропагандата – часовник, обувки с каучукови подметки, всяка вещ по джобовете на корабокрушенеца се рекламирала като фетиш, и самият него обявили за герой. Макар вестникът да удвоил тиража си, публикациите на Маркес достатъчно компрометирали властта, затова тя закрила „Ел Еспектадор“, журналиста пратили в Европа, а морякът бил уволнен.
Когато през 1970 г. историята му излиза на книга, тя повече прилича на притча. В нея писателят почти не се занимава с политика, донякъде и за да си спести евентуален съдебен процес, с какъвто го е заплашвал разжалваният герой.
Тук си струва да помислим над тънката граница между журналистика и литература. Защото смелостта на този невзрачен човечец е по-правдива на езика на романа, отколкото на репортажа. Ден по ден четем как той оцелява благодарение на примитивни навици, държи настрани акулите, издържа на напичащото слънце и се справя с жаждата и глада. Междувременно мъжът халюцинира събития извън сала, говори с хора, сякаш са наблизо, и несъзнателно достига друго време и пространство, оразмерени от цивилизацията. Накрая скача във водата и плува напред.
Репликата, която отличава корабокрушенецът на Маркес от подобни злополучни приключенци или опитни морски вълци, е многозначителна. Никой герой на Даниел Дефо, Джек Лондон, Джоузеф Конрад или Херман Мелвил не би попитал скептиците – след като едва е оживял, какво по дяволите, е правил десет дни в морето
