Начало / Интервюта / Елиф Шафак: Да разширим кръгозора на нашите сърца и умове, независимо от религията

Елиф Шафак: Да разширим кръгозора на нашите сърца и умове, независимо от религията

Турската писателка Елиф Шафак е родена в Страсбург, Франция, през 1971 г. Пише на турски и на английски език. Публикувала е 12 книги – 7 от тях са романи. Световна слава печели с романа си „Любов”, публикуван през 2010 г. в САЩ и Обединеното кралство. От него са продадени повече от 550 000 копия. Голяма популярност „Любов” има в Италия, Франция и България. В януарския топ 10 на книжарници „Хеликон” романът заема престижната пета позиция.
Предлагаме ви интервюто, което Елиф Шафак даде за списание „Third Way Magazine”.

……………………………….
Какво те привлича в суфизма* и как започна да се интересуваш от него?
–    Започнах да се интересувам от суфизма, когато бях на 20 и няколко, още студентка. Той остава една мистерия, която ме вълнува, но нищо специално не се е случило в живота ми, което да ме отведе към него. Аз имах доста светски живот и не съм се интересувала от мистерии и религии. Тогава имах много леви, нихилистки, феминистки и анархистки разбирания. Приятелите ми също не се интересуваха от суфизъм. Започнах да чета за него. Както знаем, книгите са врата към много неща в живота. И не само турските книги. Западните, също японските. В началото се интересувах повече от интелектуална гледна точка, а след това започнах и от емоционална, но е трудно да ги разгранича. Не се смятам за специалист в тази област. Чета и се уча. Има много книги, които са като учебници по ислямски мистицизъм.

В „Любов” един персонаж казва на друг, че обикновените християни и обикновените мюсюлмани имат повече общо, отколкото смятат. Това важно ли е за теб? Ти си мюсюлманка, която се интересува от мистицизъм или просто се интересуваш от мистицизъм и по случайност си мюсюлманка?
–    Нека го кажем така – аз съм духовен човек. По принцип съм мюсюлманка. Трудно ми е да кажа – аз съм суфист. Израснала съм с ислямски традиции, това е част от мен, но имам много приятели, които са християни и евреи. Аз съм на мнение, че трябва да разширим кръгозора на нашите сърца и умове, независимо от религията. Глупаво е да си стоим затворени в собствените си черупки. Още по-глупаво е да смятаме, че нашите черупки са по-добри от тези на другите. Идеята на мистицизма е, че няма значение как се обличаш, на кого и как се молиш. Това е много важно нещо, което ние продължаваме да пропускаме постоянно.

В „Любов” и в „Копелето от Истанбул” има герой, който е извън обхвата на прошката и любовта. Смяташ ли, че има действия, които не могат да бъдат простени и хора, които не могат да бъдат обичани?
–    Много труден въпрос. Аз вярвам в прошката, но не мисля, че тя идва лесно. В моите романи не се опитвам да предам послание или да уча хората на нещо. Просто поставям няколко гледни точки и оставям на читателя да прецени. Всеки чете различно и има своя собствена перспектива. Смятам, че работата на романиста е да поставя въпроси, а не да дава отговори.

И двете ти книги са провокативни и задават много трудни въпроси.
–    Това са въпросите, които аз си задавам. Опитвам се да се поставя на мястото на читателя, защото човек има навика да се смята за нещо повече, когато информира  другите. Има една традиция в турската литература – за „бащите романисти”. Те пишат на много лесен език, за да учат читателите си на нещо или да ги „модернизират”. Не я харесвам.

„Любов” предполага, че има някаква теория за по-добър живот. Тази теория трябва изцяло от нас да дойде, или зависи от Бог да ни я даде?
–    Трудно е да се каже. Мисля, че всички сме родени с дарбата да се развиваме, но дали ще го направим, зависи както от всяка индивидуалност, така и от обстоятелствата около нас. Това, което ми харесва в суфизма е, че се учим, като критикуваме себе си, а не другите. Обратното на всичко в ежедневието, медиите, политиката и т.н. – всеки се концентрира върху грешките на другите. За да направиш следващата крачка, трябва да погледнеш себе си.

В мемоарите ти „Черно мляко”, говориш за депресията. Как те сполетя?
–    След като се роди първото ми дете през 2006 г., страдах от след родилна депресия. Продължи 10 месеца. Защото спрях да пиша. Аз пиша от 8-годишна и никога не бях спирала преди. Когато това се случи, започнах да се сблъсквам с много дилеми – за живота, смъртта, Бог. Всеки има няколко лица. Особено ние жените. В книгата са описани 6 човека, всичките Елиф. И разбрах, че съм обичала интелектуалката, писателката, повече от останалите. Честно казано, депресията ми помогна. Тя може да има положителен ефект, що се отнася до оформянето на личността. По принцип живеем живота си по навик, в голяма степен. Но когато затънеш много, сърцето ти се разкъсва, но може би, когато се сглоби отново е, нещо по-добро.

Фамилията ти, Шафак, е прието име…
Това е първото име на майка ми. Когато започнаха да публикуват историите ми, бях на 18 и исках да се преоткрия отново, част от това е да имам ново име. Не исках да запазя бащината си фамилия, защото нямаме никаква връзка. Името на майка ми означава „зора” на турски и ми харесва. От тогава съм с него. Когато се омъжих, не приех фамилията и на мъжа ми. За него няма проблем.

В момента живееш в Лондон, как го намираш? За нас, британците, казват, че не сме много космополитни. Много от нас дори не говорят чужд език.
–    Може би е така във Великобритания, но впечатленията ми от Лондон са, че е много разнообразен. Скоро четох, че английският език не е майчин на 40% от децата в началните училища. Аз съм привърженик на космополитната култура. Вярвам, че ако научаваме нещо в живота, го научаваме от другите, които са различни от нас. Някой, който има еднакво минало с мен, облича се като мен… сякаш е мое копие. Докато тези с различна история могат да ни накарат да отворим сърцата си.

 

*Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.
Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

(Източник:religiology.org)

„Любов“ и „Копелето на Истанбул“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …