Лира Литературно-рекламна Агенция
Слънчево пътешествие с интересни сюжети
Международният ден на туризма, кой знае защо, се отбелязва малко след края на активния сезон по нашите ширини – на 27 септември. Датата е провъзгласена за празник още през 1980 г. При това го прави Световната туристическа организация, която е част от структурите на ООН. Интересен факт е, че България членува в организацията от 1976-а. С други думи, може да се каже, че у нас се прави туризъм 45 години.
Оставяме обаче статистиката настрана, защото сме си наумили да си организираме едно необикновено пътешествие до страна слънчева и обичана. Ето я Италия – при това в книги.
Есента всъщност е чудесна за целта ни, защото Италия е символ и на романтиката, а какво по-романтично именно от есента…
Първата ни спирка е… на пиацата, където предлага да се видим Франсис Мей. Тя описва културни и исторически съкровища, които трудно могат да се открият в традиционните пътеводители.
После пък загребваме четири шепи любов – нали сме в Италия. Романът на Джо Томас е за Рути, която леко неразумно се сдобива с дом в Южна Италия и става управител на маслинена ферма. Онова, което предстои, е и романтично, и забавно!
Карън Суон пък ни предлага да научим една голяма римска тайна. Двете ѝ героини обитават различни светове – едната е пълна с енергия млада жена; другата – мистериозна и богата дама на възраст. Но ще преживеят заедно великолепно приключение.
Италия е дала много на света – затова и представата ни за нея е като за люлка на съвременната цивилизация. Книгите, които разгръщаме, наистина го доказват – Филип Фрийман например ни разказва за Юлий Цезар; Франческо Фиорети пък помага да надникнем в тайната библиотека на Леонардо. Ето и щипка от съвремието на страната: Патриция Гучи представя в „Гучи” една модерна легенда – всъщност, своя баща.
Италия, разбира се, е и много красота – затова я обикаляме цялата с помощта на „Голяма книга за Италия” на нашите пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. Хубав съвет дава и Елизабет Минкили – „Пътувам и ям из Италия” се казва нейната книга, а по страниците откриваме навременни съвети, като например къде да хапнем хубаво ризото, къде е най-автентичната пица в Неапол или пък как да разпознаваме истинските италиански продукти.
И още един интересен ракурс – Италия вдъхновява Софи Минчили да развие своя собствена система на… нищоправене. Според нея изкуството да не правиш нищо, както се казва книгата ѝ, е усвоено до съвършенство от италианците – наричат го dolce far niente. Само заради това да отидем до Италия… пак си заслужава.
