Лира Литературно-рекламна Агенция
Драматизъм, който постепенно се покачва, докато не ескалира във фатален край
Романът „Две сестри“ на нашумелия френски писател Давид Фоенкинос е психологически трилър, в който роднинството не сплотява, а разделя и това е заложено в самото заглавие – именно „две“, вместо само „сестри“. Бройката е акцентирана, за да внуши, че зад нея има още някакви отношения, които на стотина страници се разгръщат като бездна. Историята започва внезапно – учителка по френски е зарязана от гаджето си, с когото живее на съпружески начала. Сривът от раздялата за жената е толкова голям, че и четенето на любимия ѝ писател Флобер не помага. Напротив, препратката към автора на „Мадам Бовари“ намеква за поредния брак, който ще завърши с трагедия и Фоенкинос бавно я подготвя.
Той води героинята си при нейната сестра, практична и добродушна служителка в банка, далеч от света на литературата. Животът в уютния й апартамент с бебе и кротък съпруг, ужасно подчертават самотата на изоставената сестра. Съжителството им отначало тръгва през терапия с типично женски глезотии – пазаруване за общото домакинство, вкусни вечери, съчувствие и мили детски спомени, докато не започне отчуждението между двете.
Толстой ни е научил, че щастливите хора си приличат, а страдащите демонстрират индивидуализъм, но в романа на Давид Фоенкинос по-голяма от тази идея е модерната концепция за идентичността. Стремежът за проекция, за подражание, за имитация на човека отсреща, чийто образ трябва ни вдъхнови. Ако не ни довърши. Много заглавия в световната литература разнищват подобна тема, двойникът присъства още в древните героични саги и по-нататък, през „Принцът и просякът“ на Марк Твен, „Комедия от грешки“ на Шекспир, та чак до съвременни романи като „Размяната“ на Джули Кларк и „Верити“ на Колийн Хувър. Най-вече фентъзи жанрът я експлоатира с успех.
Посланието на всички е едно – не можеш да се умножиш, да си припишеш качествата на другия, да го разпознаеш за свое копие, без да загубиш разума си. Гледан от тази страна на огледалото, романът на Давид Фоенкинос е чудесен психотрилър, в който подмяната на хората води до престъпление
