Лира Литературно-рекламна Агенция
„Лешниковата гора” прилича на сладка приказка… макар и страшна
Зареждаме я в електронния четец и тръгваме на път – „Лешниковата гора” (превод Юлия Чернева, 360 стр., изд. Ера) е прекрасна да забравим за жегите и вместо това например да почувстваме в стомаха сладостно чувство… че не всичко е наред.
Може да я наречем книга за лошия късмет – и да си признаем, че тайни ни се иска да надникнем в някоя страшна история, колкото и да ни е страх.
Създателката на „Лешникова гора” – Мелиса Албърт, е симпатична млада дама и човек наистина може да се запита откъде идва тази нейна страст да плаши хората… Обаче ги и привлича, защото пише достатъчно увлекателно и магично. Живее в Бруклин, а дебютът ѝ – точно „Лешникова гора”, се превърна и в бестселър на „Ню Йорк Таймс” и остана сред най-продаваните в продължение на 36 седмици. За себе си Мелиса казва, че повече чете, отколкото пише… но и това може да се промени.
Ако обичате оня потаен стил от „Домът на мис Перигрин за чудати деца”, значи най-накрая сте попаднали на нещо достойно. Защото сравняват стила на писане на Мелиса Албърт именно с онзи на Рансъм Ригс, авторът на историите за децата на мис Перигрин. А както става в такива случаи „Лешниковата гора” се сдоби и с продължение – The Night Country, така че ще има още прилючения с главната героиня Алиса.
В „Лешникова гора” Алиса иска да се запознае с баба си, която пък пише приказки с ужасни сюжети… Лешниковата гора, това всъщност е имението, обитавано от страшната бабичка
Вълшебен свят за всеки пораснал почитател на приказките, това създава Мелиса Албърт. Ако обичате подобни истории, смело посегнете към нейната „Лешникова гора”… Но потънете ли в нея, едва ли някой ще ви чуе, даже да викате… Но си заслужава! Защото „Лешникова гора” на Мелиса Албърт е страшна по онзи сладостен начин, който веднага ни става симпатичен. А чувството запазваме до последната страница.
