Лира Литературно-рекламна Агенция
Сборник с 14 разказа от явлението на латиноамериканската проза Роберто Боланьо. Текст във висша степен интелектуален, но и преодолим , благодарение на преводачката Нева Мичева, чийто труд личи във всеки ред на тази стегната и чиста проза. Сборникът е като историята на Чили, разсечен на две – една част са жития на писатели, другата на жени. Това е на повърхността. Сякаш драмата на страната ,от която произлиза Боланю, се проектира тук. Преди Алиенде и след Пиночет словото и оръжието разменят местата си. Всички чилийски детайли напасват монументалната картина на едно изгнание, в което няма и следа от приказния магически реализъм – етикет за душевност , с която винаги сме омагьосвани .Словото на Боланьо удря директно , на моменти звучи протоколно, щрихира привидно набързо един живот, нечие творчество, неговият провал , фаталната жена в сянка, или обратния смисъл на всичко това. Поезията, главно амплоа на автора , е болезнен тон от начало до край, именно усещането й прави Роберто Боланьо така четивен и дълбок. Заради безкрайните литературни препратки и откровено Борхесов маниер на писане , вторият прочит е задъжителен. Сравнен с други , модни и наскоро превеждани представители на чилийската проза като Исабел Алиенде, Луис Сепулведа , Антонио Скармета (“Пощальонът на Неруда”), най-близък по размах , е до последния.
На края на сборника ( ако въобще преживеем чувство за край) , са незабравимите му “Съвети относно изкуството на разказа “ , публикувани в сп.”Кимера” през 1998г.
Роберто Боланьо умира през 2003г. на 50 г.в своя разцвет, след принадлежността си на три държави – Чили, Мексико и Испания.За тях се говори във всичките му “Телефонни обаждания”…
Людмила Еленкова
„Телефонни обаждания“ тук
