130 години от рождението на гениалния Теодор Траянов

30.01.2012 Автори

Нека със „Зимен заник” си спомним за големия поет символист Теодор Траянов (1882 -1945).

Студеното слънце печално изпрати

към снежни пустини прощален завет,

припламнаха сини висулки от лед,

тих повей натегнали вейки поклати.

Към снежни пустини с прощален завет

безлистният скелет разгръща обятия,

тих повей натегнали вейки поклати,

отнигде утеха, отнигде ответ.

Безлистният скелет разгръща обятия

към белия гроб на надежди безчет,

отнигде утеха, отнигде ответ,

отпадат отнякъде сенки кръстати.

Към белия гроб на надежди безчет

тих повей натегнали вейки поклати,

отпадат отнякъде сенки кръстати,

към снежни пустини прощален завет.

Теодор Траянов е роден на днешния ден преди 130 години в Пазарджик. Родът му произхожда от Кожле, Македония. Брат му Асен Траянов (1885-1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899). Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899-1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901–1908). Дипломира се, като архитект. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912–1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914–1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926–1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Поезията на Теодор Траянов тук