Начало / Интервюта / Вероника Денева: Нямам абсолютна власт над героите си

Вероника Денева: Нямам абсолютна власт над героите си

Вероника Денева е автор на романите „Сценарий за бъдеще” и „Един друг живот” . Родена е в Русе през 1984 г. Завършва местната английската езикова гимназия в и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Владее свободно английски и френски език. В момента работи като експерт човешки ресурси в София. Посвещава свободното си време на аржентинското танго и на пътувания.
––––––––––––––

Кога започна да пишеш?
– Започнах да пиша от 10-11 годишна възраст, основно разказчета и стихотворения. А иначе на 16 направих първи опит да напиша роман и добре, че го оставих, защото преди няколко месеца си намерих записките и бяха ужасяващи. Така че добре, че съм изчакала да натрупам житейски опит.. Иначе цял живот ми е харесвало да пиша. В училище имам публикувани някои есета и разкази в училищния вестник. След това като започнах работа малко прекъснах с писането, но в един момент това желание отново назря и мисля, че конкурсът на „Хермес” много ми повлия – когато го видях наистина много се мотивирах да участвам и да го спечеля и се оказа, че го спечелих.

Кои писатели са ти оказали най-силно въздействие? От кои автори си се учила?
–Голямо въздействие върху мен има Фредерик Бегбеде – като начин на мислене, като послания, които носят текстовете му и до голяма степен и аз съм повлияна от тях. Изчела съм всичките му книги.
Друг писател, от когото съм изчела много неща е Набоков. Той е уникален по отношение на стил на писане. Не знам дали някой някога може да го достигне изобщо. Той си е уникален. На него също много се възхищавам. Това са двамата писатели, които най-много са ми влияли. Също така много бях впечатлена от „Парфюмът” на Патрик Зюскинд  – след като я прочетох бях като болна няколко дни.”Сидхарта” на Херман Хесе също много ми повлия. В момента чета „Лудост” на Калин Терзийски. Много ми харесва и в много моменти се припознавам в главната героиня.

Как решаваш за какво ще пишеш, откъде тръгваш – от конкретен персонаж, от някаква идея… ?
– Първо започвам от посланието, какво бих искала да кажа с тази книга. След това развивам главния герой – какво работи, с какво се занимава и след това вече поетапно и самия сюжет. Започвайки да пиша, някъде в главата ми са вкарани начало, среда и край. Но в последствие се запазва само началото. На моменти се случва така, че самата книга превзема мен и всъщност тя диктува сюжета и това, което пиша. Случвало ми се е да сядам да пиша и да знам, че в сцената, която описвам трябва да се случи нещо конкретно, но другият герой прави каквото си иска и си казвам: „Чакай малко, не е това идеята”. Това е едно от нещата, които най-много ме удивяват, че нямам абсолютна власт над героите и техните действия.

И в двете ти книги има мистични елементи – вярваш ли в мистичното и ирационалното или това е само стилистичен подход?
– По скоро е подход, чрез който по-лесно изразявам идеите си. Колкото до това дали вярвам в мистичното – нека да кажем, че вярвам в баланса в живота. Вярвам, че когато имаш лош момент, след това следна обратното. Винаги в живота на човека има баланс, без значение дали е много нагоре или много надолу – животът не е една равна линия. Винаги има „елементи”, които се опитват да уравновесяват. В този смисъл вярвам донякъде в мистичното. Когато човек направи нещо, това нещо винаги се връща след това – без значение дали е добро или лошо. Вярвам, че има нещо, което регулира тези сили.

Виктория от „Един друг живот” казва на Андреа, че проблемът й е, че много мисли. Ти как действаш – със сърцето или с разума?
– На мен проблемът също ми е, че много мисля – това, смятам, че по-скоро е недостатък отколкото предимство. Но когато вземам някакви важни решения в живота си действам със сърцето. Няколко пъти съм действала с разума и после ми се е връщало тъпкано. Мисля, че когато хората се обърнат повече към инстинктите си, към импулсите си, към това, което усещат вътрешно, с тялото си на някакво соматично ниво е много по-истинско и много по-вярно.

Смяташ ли, че съществува този „друг живот” от романа или е по-скоро утопичен модел, който реално е трудно постижим?
– Да, трудно е постижим. По-скоро човек може да се научи да живее горе-долу според това виждане. Андреа има много сериозен проблем с това, че всичките й желания към живота произлизат от това, което обществото е решило, че е важно и добро за човека. Тя е буквално заслепена от вълнения, от тълпата, от живота, който я заобикаля. И е нормално, ние сме „социални животни”, ние се влияем един от друг и е трудно, когато живееш в едно общество, в един модел да се опиташ да се разграничиш от този модел, защото ще бъдеш „изяден”. Но е хубаво да успееш, поне в някакви нормални граници, да обърнеш повече внимание на това, което ти мислиш и чувстваш и да се абстрахираш от това, което се случва около теб, за да можеш да взимаш правилните решения за себе си. Иначе не можеш да избягаш от обществото и от това, което то ти казва, че е правилно, но може би по някакъв начин трябва да се опиташ да се абстрахираш, за да живееш по-пълноценно.

Пак ще ти напомня един цитат: „Приеми, че понякога животът не иска от нас да се борим, а да се примирим…” – ти лесно ли се примиряваш или се бориш до край?
– Ами… много трудно се примирявам и това ми е голям проблем. От известно време се уча да се примирявам или по-скоро се уча на търпение, защото по някакъв начин двете неща са свързани. Да знаеш, че има неща, които не могат да станат в тоя живот, да знаеш, че по някакъв начин ще се чувстваш неудовлетворен, защото просто човешката природа е устроена по този начин. И от тази гледна точка съм го написала, че понякога Господ иска от нас да се примирим, защото понякога човек може да бъде много по-силен приемайки даден факт.

Един от героите ти от втория роман – Робер, казва: „… има два изградени модела, които хората използват при търсене на щастието. Има едни, които, когато чувстват, че нещо ги притеснява в настоящия живот или нещо не ги удовлетворява, действат, без да му мислят много. … Но има и друг тип хора, които, макар и да виждат недостатъците в ежедневието си, са по-склонни да се фокусират върху положителните аспекти и да оценят онова, което притежават.” Ти кой от двата модела приемаш?
– Аз по-скоро приемам първия модел, т.е. търся и не се примирявам. Аз по принцип съм много благодарен човек и за всичко, което имам в живота си съм много благодарна и съм задължена на Господ, на висшите сили или там каквото и да било. Но когато има нещо, което не ме удовлетворява и аз съм сигурна, че е така – това за мен е сигнал и се опитвам да намеря решение, да преодолея това тревожно състояние. В такъв момент по-скоро зарязвам всичко и тръгвам напред да търся..

Андреа от първия ти роман търси своята любов, а Лора от втория – е била влюбена, но в последствие чувствата й се променят. Какво е за теб любовта? Има ли вечна любов?
– Аз съм супер романтичен човек, искам да има истинска любов, искам с мъжа с когото съм да се обичаме до края на дните си. Не знам дали е възможно. Навсякъде ми казват, че едва ли не е възможно, че няма как да се получи. Не знам след коя година любовта „умира”, страстта отива по дяволите, но на мен много ми се иска да вярвам, че няма да е така. Аз съм много влюбена в самата идея за любовта и наистина ми се иска, когато срещна подходящия човек, да сме заедно за много дълго време.

За какво мечтаеш?
– За световна слава… Искам да се прочуя и то именно с нещата, които обичам да пиша. Искам да се харесвам с това, което аз изразявам. Много искам да се развия като писател и наистина да стана добра. Мечтая и за много други неща. Например да открия смисъла на съществуването като цяло, защо се раждаме…

Какво ти е мнението навлизането на новите технологии в книгоиздаването, за появата на електронни книги?
– Положително. Това прави книгата и по-евтина, и по-достъпна – например някой е чул за мен, влиза в интернет, сваля си книгата и директно я има. Това и за мен като писател е по-добре. Иначе според мен печатната книга няма да умре. Има много хора, които предпочитат да четат на хартия, защото има по-особен емоционален заряд, а и много по-лесно се чете. Аз лично предпочитам „книжна” книга, защото от самия екран ми е трудно да се съсредоточа. По принцип възприемам положително новите технологии, особено, ако това ще накара младите да четат повече.

Интервюто взе Симеон Бонев
Фото: Личен архив

Романите на Вероника Денева тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

image0

Джеймс Патерсън интервюира стотици войници за нова книга

Помага му сержант първи клас Мат Еверсман Мат е истински американски герой, който ръководи рейнджърите …

2 Коментари

  1. Съжалявам много, но щом мечтата и целта в живота ти е световна слава едва ли наистина си струва това, което пишеш…

  2. Галена Върбева

    Не виждам нищо лошо в това да мечтае за световна слава. Всеки талантлив млад човек се бори за това, друг е въпросът дали може и знае как да го постигне.