Лира Литературно-рекламна Агенция
„Пътят от мен до черешата” пълни истински душата
Роман за всички възрасти – така наричат книгата на Паола Перети (изд. Екслибрис, превод Мирослав Дечев, 200 стр.). Ако обичате „Малкият принц”, сигурно ще ви достави истинска наслада. Но предупреждаваме, че носи със себе си и малко тъга.
Италианският автор описва съдбата на едно 9-годишно момиченце, което губи зрението си. Как се променя животът… Как започваш да поздравяваш дори дърветата… Какво е светът за теб?
А докато четем, усещането е, че ни докосва там, където е най-чисто в нас, в самата ни душа. Паола казва в едно интервю, че подхваща темата, защото за нея е много важно това как приемаме собствената си съдба. И признава, че трудно може да гледа телевизия, а небето за нея е просто черен екран. Заради болестта.
Книгата е повече от истинна, защото самата Паола страда от Болестта на Старгард, при която се развива дегенеративен процес
Така че „Пътят от мен до черешата” наистина затрогва. Мафалда, малкото момиченце, което е в центъра на историята, осъзнава, че след няколко месеца ще изгуби зрението си. И прави списък на нещата, които няма да бъде способна да върши, при положение че няма да вижда. И решава да заживее на любимата си череша…
Звучи жестоко, но италианската писателка е сигурна, че човешкото същество може да се справи с всичко. Проблем според нея е онова, за което не говорим – което премълчаваме… „Пътят от мен до черешата” е точно обратното… Тя е задушевен разговор, който придава крила на нещастието.
Книгата си Паола Перети ориентира всъщност към децата и тийнейджърите – за да осъзнаят, че животът има черно и бяло, че е важно да сме отворени към другите. Че сме различни и сигурно заради това безценни.
Българското издание е грижливо оформено с илюстрациите на Яна Казакова. Направено е така, че да се влюбите в книгата. А после с поглед да ловите всяка череша.
