Преподавали са не само литература
Творецът трудно може да се придържа към точните науки според едно широкоразпространено мнение, но ето че нашите примери ни карат да променим мисленето си. Защото в много случаи големите писатели са всестранно развити и смело поглеждат към сложни науки, изпъстрени с уравнения и сметки. Може пък това да е в основата и на големия талант – умението да виждаш света от всички страни, по всякакъв начин. Общото между тях всъщност е друго – в един момент са избрали да създават своите книги, превърнали са се малко неочаквано сигурно и за тях самите в учители на цялото човечество. Нека обаче разкажем няколко истории за писатели-учители.
Лев Толстой е учител-новатор
Сам е открил 26 училища, като обучавал на грамотност християнски деца. Сам отделял много време за изучаване на чужди образователни системи. Давал на учениците си пълна свобода. Седели, където поискат, а домашните се правели още докато децата били на училище. Също така, имали право да си тръгнат, когато поискат. На по-големите писателят преподавал математика, физика и история. Съчиненията, които се пишели в клас, после се обсъждали заедно. През 1872-а писателят издал и своята „Азбука” – четиритомник, в който имало упражнения и методически съвети към учителите. Преподавал до смъртта си.
Кърт Вонегът и специалните деца
Писателят е известен с това, че сменя през живота си много професии – бил е и търговски представител, и рекламен агент, и криминален репортер. Също така, има опит като учител в училище за умствено изостанали деца. Атмосферата обаче не му понесла. По-късно води курсове за млади писатели, макар че много пъти сам твърди как е невъзможно да научиш човек да пише, при положение че не го умее.
За своя опит като учител разказва, че се опитвал да узнае качествата, които носи всеки от учениците му. На едно място дори пише, че „преподавателят трябва да се отнася към ученика като с цвете“ – да не му създава рамки и ограничения, а да го остави да порасне според природата си.
Владимир Набоков преподава литература
След емигрирането си в САЩ започва да чете лекции в колежа Уелсли, който е предназначен за жени. Работата му се харесва и получава покана от университета Корнел. Самият той бил взискателен към студентите – карал ги да познават в детайл изучаваните творби. Забранявал по време на лекции да се говори, да се пуши, да се четат вестници и да се спи. Преподавал по ексцентричен начин, като чертаел и много схеми, а студентите задължително ги копирали в тетрадките си. Интересното е, че писателят откровено се подигравал на свои недолюбвани колеги пред подопечните си. Общо преподавал 18 години – тогава излязла „Лолита” и на практика той получил пари, с които да живее до края на живота си.
Стивън Кинг или неволите на безпаричието
Писателят стоял на катедрата в началото на кариерата си. Тогава инвестирал и в своите книги и за да запуши финансовите дупки, четял лекции по английски език в Хемпдън Академи в Мейн. Студентите му го описват като внимателен и наблюдателен, а също така справедлив. И неговата кариера на преподавател обаче свършва, щом се сдобива с литературен успех. Излизането на „Кери” му позволява да остане вкъщи и да пише. В една от книгите си пък пише, че тайната на успеха е първо да спечелиш вниманието на своите студенти и после да им покажеш, че всъщност от тях се искат като цяло обикновени неща.