Лира Литературно-рекламна Агенция
Симон Дейвис ни предлага да превърнем възпитанието в празник
„Монтесори за малкото дете“ е книга за родителите, които държат децата им да растат във възможно най-непринудена и естествена среда, и да превърнат своето жилище в уютен Монтесори дом – по-осъзнат и спокоен. Тъй като постоянно се оплакваме, че липсва практика, лесна за изпълнение в домашни условия, когато става въпрос за такъв тип алтернативни педагогики, сега с чиста съвест можем да поемем дъх и да се гмурнем в свежите идеи на Симон Дейвис. От тях ще научите как се отглеждат любознателни, сговорчиви и най-важното – ангажирани деца у дома, без да ви се налага да плащате скъпите детски градини с подобно обучение. Книгата е за родители, които осъзнават, че е време да променят първо начина си на разбиране за своите деца, преди да тръгнат с обвинения за лошото им поведение.
Все пак вие сте родителите, а те – децата, нека оставим нещата в този ред. Използвайки принципите, които са разработени от д-р Мария Монтесори, Симон Дейвис предлага няколко варианта, чрез които да променим „ужасните две“, както авторът ги нарича, в прекрасен период, който и ние, и децата ни да запомним с прекрасно прекараното, а не ужасно време.
Симон Дейвис използва принципите на д-р Монтесори, за да ни покаже как се отглеждат любознателни, сговорчиви и най-важното – ангажирани у дома деца
Общата идея е да се подхрани и активизира природната любознателност на малките, да се възпламени желанието им да научават основни принципи на живота чрез игра и забавни активности, с естествени материали и предмети и без излишества… като хилядите ненужни играчки. Също така ще прочетете многобройни съвети за подобряване на отношенията между братя и сестри, когато те са на приблизителна възраст или пък с голяма разлика. Важно е да се заредите с много, много търпение, любов и немалка доза въображение, за да накарате събитията да работят за, а не против вас.
Например един от полезните съвети е именно да приемем негативните чувства – детето рядко е доволно и кротува в наложените му граници, но тук е нашата отговорност като родители. Ние трябва да разберем, че неговите емоции са естествени, защото кой обича да му се налагат, и да измислим начин, за да може самото дете да ги приеме за нормални. Да го оставим да изживее чувствата си е най-добрият подход вместо да го стресираме с ходене по психолози, които още повече ще влошат нещата.
Друг ценен съвет е да забавим темпото, когато отглеждаме малко дете. Не е редно да изискваме то да развива дадени качества твърде бързо и да го караме да се чувства като провалящ се човек още от най-ранна възраст, ако не успее да ги усвои. Всяко дете има свое темпо на развитие, а нашата роля е… да го последваме.
